Новият асфалт и възрастните хора

Преди десетина дни беше завършено асфалтирането на пътя Пловдивци-Коритата-Мочура, като последно новата настилка се положи в село Пловдивци. Фирмата изпълнител на проекта спази сроковете, а жителите на трите рудоземски села се радват на новия си път две седмици по-рано от очакваното. 
 

Хората са особено развълнувани от направеното в последните месеци там. Но като че ли една част от населението се радва най-много, а това са най-възрастните. Някои от тях се вълнуват дотолкова, че очите им се пълнят със сълзи, докато разказват преди колко много години е положен първият асфалт в Пловдивци и Коритата. А нов не са очаквали да доживеят. И сега, докато стигнат до окосените ливади, натоварени с палатки и вили, те не откъсват поглед от земята. Любуват се на асфалта, който е внесъл малка радост в еднообразния им живот на село. 
 

Докато събирахме материал за галерията, се разминахме с няколко човека, които отиваха към имотите си. Един 80-годишен дядо ни спря и завързахме разговор. След като научи, че снимаме новия асфалт, за да покажем как изглежда днес Пловдивци, дядото ни поправи, че асфалтът не е само до края на Пловдивци, а е чак до Мочура. „От много години говориха, че ще го правят, ама все не ставаше. То и ние не вярвахме, че ще доживеем“- сподели възрастният мъж. Той изрази опасение, че в района падат обилни валежи, а пътят нагоре е стръмен и е възможно силните дъждовете да го повредят. Неговата загрижност прозвуча странно. Но все пак той беше от онова поколение хора, които са научени да ценят и опазват това, което им е дадено. Той продължи да говори все така спокойно и непринудено.  „Направиха го хубаво и удобно чак до Мочура. Дано са живи и здрави да го поддържат оттук нататък, че ние и да искаме, не можем. Нашето отдавна е свършило…“. Това бяха последните думи на мъжа, който отиваше да завие сеното си, преди да е завалял дъждът…