"Няма констатирано нарушение за поголовно изсичане на територията на Горско стопанство Смилян" - инж. Анатолий Елев, директор на Държавно горско стопанство Смилян

Как стои въпросът с участъците за хората, които искат да си добиват дърва? До сега винаги сме се отзовавали на тези хора, които нямат възможност да си купят дърва и всяка година сме имали разчет за добив точно на такива дърва за населението. С постановление на министерски съвет със заплащане на такса – 10 лв. за куб. метър без ДДС за бук и 4 лв. за иглолистни, хората могат да си добиват дърва в гората.  До сега сме нямали случай, при който някой да е поискал и ние да не сме се отзовали. Каква е цената, на която се продава добития дървен материал? Цената, на която горското стопанство продава пространствения кубик за бук е 36 лв.  с ДДС – като това е изкарано на рампа в гората. За иглолистните – 21 лв. Следващият ми въпрос  - ще цитирам г-н Дурев: „Поголовното изсичане на гората в местността „Елидже“ и дърводобивът във вододайните зони? Относно това, което твърди г-н Дурев искам да заявя, че ползването, независимо къде и в коя част, не само на територията на горското стопанство, а и в цяла България се извършва съгласно изготвени лесоустройствени планове и програми. Те се изготвят за десетилетието – насажденията, които са предвидени за ползване са определени със съответния процент на ползване и в зависимост от територията, в която попадат, т.е. - там, където попадат определени вододайни зони не е максималния процент, там се водят сухи паднали маси и малък процент за отглеждане на насажденията. Всяка година на територията на община Рудозем получаваме сигнали за това. Те са насочени или към нас, или към колегите в района и за тази цел ежегодно се извършват съвместни проверки с представители на общината, представители на Регионална дирекция на горите, на горското стопанство и други, и със самите хора подали сигнала. При проверките се съставят протоколи, като се отива на място и се проверява от всичките членове, участници в комисията и се установява дали има нарушение или не. За изминалите години до сега няма констатирано такова нарушение за поголовно изсичане и на територията на горското стопанство такива неща не могат да се допуснат. Много хора споделят впечатленията си, че дърводобивът в смилянското корито не е толкова интензивен, колкото в община Рудозем – на какво се дължи това? В община Рудозем повечето гори са държавни, като частните гори в общината са не повече от 5%, докато в смилянското корито, частната собственост за горскостопански участък "Могилица – Рудозем" е близо половината от участъка. Говорейки за ползването – във всеки горскостопански участък и в частност Рудозем и Елховец ползването е предвидено със съответния лесоустройствен проект, като там точно и ясно е отбелязано колко годишно се добива. Също така определящо за размера на ползването е заложеното годишно ползване плюс финансовия план, който се изготвя всяка година, за да може да задоволи нуждите на стопанството. Също така ползването в частните гори, също трябва да се отчита като ползване, а не само в държавните гори. А какво е количественото изражение на това ползване? Предвижданото по лесоустройствен проект за държавни гори е 38 хил. кубика лежаща маса за горско стопанство Смилян. Количеството, което се ползва всяка година е 26 – 30 хил. В това число влиза и добиването за местното население, което употребява около 6 хил. кубика годишно. Тук ще вметна, че заложеният тазгодишен разчет за община Рудозем за собствено добиване е много по-голям от този за Смолян, като е предвидено количество в рамките на 5 хил. куб. метра. Залесява ли се и как и къде става залесяването? Извършването на сечите в горите е според тяхното състояние – тяхната възраст, скопеност, месторастването, зоните, в които попадат. Има видове сеч, които са определени с наредба и методите за тяхното извеждане, така че в зависимост от съответната възраст на гората има и различни видове сеч. Големи разстояния между дърветата могат да се наблюдават при екстремни случаи, например при нападения от корояди при иглолистните видове, суховършия, ветровали, снеголоми, т.е. – при което се образуват котли и при нас е прието, че при по-малки котли се оставя естественото възобновяване.  Целта е да създадем условия гората да се възобнови по естествен път, а не да вкарваме изкуствено видове. Там където площите са големи и няма възможност за естествено възобновяване се извършва залесяване. Една гора колкото е по-млада я държим по-плътна. Когато стигне своята зрялост, там се очаква по-голямо разстояние между дърветата, за да може да се предизвика естествено възобновяване и може би затова някои хора мислят,  че това е прекалено голямо разстояние – целта е да се създадат по-благоприятни условия на оставащия дървостой, да се предизвика семеносене, като по този начин по естествен път да тръгне нова гора. По принцип по въпроса за залесяването можем да кажем, че Държавно горско стопанство в област Смолян е едно от първите по залесяване, като ежегодно извършва залесяване на големи територии. Конкретно за територията на община Рудозем тази година ще бъдат залесени 73 дка. Рудозем днес