Ограбеният героизъм

Рудоземска община е богата на истории за човешки съдби, които са преминали в огромно заблуждение.
Като пограничен район, тук са минали по 2години от живота на хиляди младежи, които се гордееха, че охраняват държавната граница мислейки си,че пазят родината си от чужди посегателства.
Времената преди 1989г бяха такива, а и разбиранията на народните маси бяха такива, че приемаха границата и граничарите, като герои.
Службата на граничарите наистина си беше трудна и опасна по същество. Ако човек пита бивш граничар, какво мисли за тази служба ще каже,че се гордее и ще изтъква думи, с които да каже, че е охранявал родината си. 
Границата обаче има и друго лице, а то е грозно и зловещо. Грозно е не заради граничарите, а заради заблудата, в която са живели граничарите, както целият български народ в годините на социализма.
Младежите, които служеха на границата бяха винаги от вътрешноста на страната особено тези, които охраняваха южната граница. Имаше много редки изключения. Към края на социализма, нещата вече започнаха да се променят и по често се пращаха граничари от местното население.
Интересно е да се отбележи факта че "нарушителите" на границата са били винаги хора, които бягат от българската територия към чуждата. В Рудоземски район не е известно да е бил хващан нарушител, който да е идвал от Гърция.
Има десетки заловени или избити хора от целия социалистически лагер, особено от ГДР. С други думи границата е била за възпиране на търсещите свобода от комунизма, не случайно и върха на кльона беше обърнат на вътре към нашата територия.
Другият факт, който определя нелицеприятната функция на границата е използването на служещите за въздействие и респектиране на населението край границата по време на възродителните процеси. Хората, особено по-възрастните помнят как бяха разигравани заради документи и други неща, когато решат да отидат до нивата, която се намира зад кльона или пък когато някой гост реши да посети района край границата.
Разбира се това, което пишем може да не се хареса на тези, които са отдали младостта си по граничните застави но фактите са си факти.
Граничарите си заслужават уважението заради дисциплината и усърдието, с което са носили задължителната си военна служба, но трябва да се каже и горчивата истина, че техният героизъм беше използван от комунистическият режим и за мръсните си цели, също както беше ограбен трудът на миньора, който не по-малко заслужава уважение защото той също рискувайки живота си е носил блага на държавата си.