Основоположникът на ветеринарната медицина в Рудозем - д-р Петко Бушев отблизо (първа част)

Автор:  
Наталия Кехайова

Първо бихме искали да се представите с няколко думи- кой е доктор Петко Бушев?

Това е много трудно нещо- човек да се самопредстави и да коментира собствената си работа. Тя е пред очите на хората и коментарът е техен, не мой. Така ми се струва…

 Прав сте, но бихме искали да ни разкриете нещо от вашата биорафия…какво Ви доведе в Рудозем?

 Роден съм в Асеновград. А за Рудозем… Имах възможност да отида на други места на работа. Бях завършил Висшия ветеринарно-медицински институт в София  в първата тройка през 1962 година. Но тогава имаше задължителни разпределения и някой ми прибра дипломата и тя се оказа в Смолян. Казаха ми, че мога да си избера населено място в целия окръг – Мадан, Рудозем, Златоград- където искам, там мога да отида, но не и извън окръга. Тъй като имах малко време да помисля, реших да обиколя по-големите градове и Рудозем ми хареса най-много.

 А какво Ви впечатли?

Впечатли ме входът на града отгоре. Като влизаш от там, все едно влизаш в царски дворец. Може би оценката е била чисто емоционална, без да е свързана с бъдещата ми работа, с влияние от нечия страна и т.н. Просто имах възможност да избирам и навсякъде в окръга можеше да остана.

И как смятате, след толкова години сполучлив ли е бил този емоционален избор?

Абсолютно! Не се отказвам от това, което съм направил.

От колко време упражнявате професията си?

Почти 50 години. В нашата професия не е възможно да сменяш работни места през 7-8 или 10 години, защото това е свързано с изключителни трудности. Не е лесно хората да ти повярват. Не искам да кажа, че 100 % от хората ми вярват, но за да те потърси някой, трябва да е уверен, че ти можеш да му свършиш по-добре работата, отколкото той може да си я свърши. И ако на 7-8 години се сменят работните места, поне първите 3-4 години са изгубени в утвърждаване. Затова никога не съм го правил това нещо. Имал съм възможност, даже няколко пъти е ставало въпрос да отида на други места и не съм искал, просто не съм искал. Решил съм, че тук ще бъда.

Вие се явявате основоположник на ветеринарната медицина в Рудозем?

Ако не бях аз, който и да беше на моето място, по същия начин щеше да постъпи. Защото тук нямаше нищо. Просто нямаше нищо- трябваше да се създаде служба, сграда, институция. А това отнема време и борба. И който и да беше дошъл на моето място, щеше да започне по същия начин да работи- да създаде службата. Това беше много трудно, защото службите бяха в кооперативните стопанства. Но държавни участъци нямаше никъде в страната. Рудоземският е първият държавен участък, който е създаден 1967-68 година. Мадан и Златоград ги създадоха много по-късно. 5 години ми е отнело това да обяснявам, че трябва да има държавна служба тука, защото огромната част от животните бяха в личния сектор. Сега са малко, няма обществен сектор, но тогава в личното стопанство имаше хиляди животни. И нямаше никакво обслужване. Те бяха оставени на произвола.

И как сте се справяли?

Ходене, тичане – това е! Не си спомням някога да съм излизал в отпуска. Почти не си спомням. Не е имало такова нещо. Имаше голямо натоварване.

В последните няколко години животните драстично намаляха…

Много са причините за това нещо. От една страна държавата не желае да разбере един съществен проблем тук. Не може нашето земеделие, което не се субсидира от европейската общност, специално личното говедовъдство, да се състезава със субсидирането на запад. Това е въпрос законов, който не можа да се уреди. При подписването на договора България прие принципа, че ще се плаща на единица площ, а не на налично животно и в този аспект хората, които гледаха животни, се оказаха в тежка ситуация. Това се оказва и върху държавната политика, защото голяма част от храната си я внасяме- повече от 60-70 % я внасяме ние, не я произвеждаме. Останаха съвсем малко хора, но за разлика от това тези, които останаха да гледат животни, ги гледат много съвестно. Преди малко по-неглиже се работеше. Сега тези, които останаха, са най-прилежните. Но мисля, че след време няма да има избор и пак ще се гледат животни.

А притежава ли нашенецът нужните познания да отглежда домашни животни?

Мисля, че преди 4-5 години, когато се даваха млечните квоти, голяма част от хората бяха запознати най-общо с изискванията. Но имайте предвид, че отглеждането на животното почти във всеки двор тука е втора работа. Има друга, основна работа, а отглеждането на животни е втора. Не е комплекс, ферма, където се ангажира само с животните. И затова познанията им за много неща не почиват на научна основа. Повече са взети от разговори помежду им, отколкото да почиват на някаква наука.

А във вашата практика имате ли случаи на измъчвани животни?

Не, аз ви казах, че тези, които гледат животните, ги гледат много добросъвестно. Друг е въпросът, че не винаги условията за отглеждане на животни са най-подходящи- зоохигиенните условия, оборът. Но има и места, където стопанинът е направил много за животните си. Такива хубави обори има и във Войкова лъка и в Бърчево, Борски дол. Почти във всяко село има по едни-два обора за чудо и за приказ. Има хора, които се отнасят с изключително желание. Обръщат дори повече внимание на животните, отколкото на себе си.

А кои хора се отнасят с по-голямо внимание към животните- по-младите или по-възрастните?

Има и млади животновъди, но предимството е на средната възраст.

Вижте, през осемдесетте години бях на световен конгрес по ветеринарна медицина в Москва. И тогава се изненадах от американската делегация. Тя беше от над 100 човека ветеринарни лекари, но всичките имаха свои ферми. Те бяха там, за да видят постиженията на науката и да ги вкарат в собствените си ферми. Това, което при нас го няма. Почти всички имаха собствени ферми и си  ги обслужваха. Докато при нас не знам дали има и 1% от практикуващите лекари, които да имат собствени ферми. А бъдещето е в науката, няма друг начин при уедреното стопанство.

Да ви попитаме и за един наболял въпрос в последните години- Какъв е най ефективният начин да се преборим с проблема бездомни кучета?

Аз съм най-големият противник на сега съществуващата законова уредба, която регламентира въпроса с бездомните кучета. Законът е много лошо направен. Тежестта не бива да пада там, където е паднала в момента- слагане на чипове, обезпаразитяване и т.н. Основната борба трябва да бъде – да се приучи стопанинът да не изоставя животното на улицата. Колкото и да ги изчистват по улиците, стопанинът след като се нарадва на животното и го пуска в депото в Койнарци. Там има едно дере в близост до пречиствателната станция – там се оставят бездомните кучета и те тръгват към града. Дори и да се приберат тези, да се еутанизират или да отидат в приют, градът пак ще има безстопанствени кучета, ако я няма тази нагласа да не се пускат животни на улицата. Нещо, което на други места го няма.

Ето сега в Румъния има референдум за решаване на този въпрос, защото е много наболял. И аз мисля, че България няма да се забави да го реши по този начин. Народът не може да разбере, че има задължителни неща, които той не бива да прави. Няма как сега аз да пия кафе и някой да ми вземе пластмасовата чаша и да ми я изхвърли в кошчето за отпадъци, като това е мое задължение. Няма как на всеки човек да му бъде оставен един, който да чисти след него. Имайте предвид, че безстопанствените кучета създават изключителни проблеми.

Рудозем иска да бъде туристическа дестинация- как да стане това, когато има хора с ехинококоза (кучешка тения) и то хора, а не животни. При животните това заболяване е много често срещано. Те го разнасят безстопанствените кучета. Защото не се обезпаразитяват, няма как да се обезпаразитят. Затова съм противник на тази наредба. Какво означава да хванеш едно бездомно куче, да го кастрираш, да му сложиш чип и отново да го пуснеш, когато на всеки три месеца това куче трябва да бъде обезпаразитявано?

Остава само да направят кучето наказателно отговорно. И смехът е пълен- това в правото го няма никъде.

Трябва да се измени наредбата. Няма логика да има луксозни приюти за кучета, да се хвърлят толкова пари, които могат да бъдат дадени някъде другаде. Има много по-належащи сектори, в които тези пари могат да бъдат насочени. Няма друг начин на улицата да попаднат кучета, ако преди това не са били домашни.

Имаше едно момче от Поляна, което 3-4 пъти беше оперирано от ехинококоза и то от 19-20-годишна възраст му започнаха операциите. Хайде този, който е пуснал кучето, да се постави на мястото на това момче, да видим ще го направи ли пак, ще пусне ли кучето?

Но няма знание за тези неща- че кучето е и приятел и враг на човека. Това е моята гледна точка- тази законова уредба не върши работа. Нито д-р Янков носи вина, той е направил колкото може и колкото трябва, но непрекъснато се пускат на улицата все нови и нови екземпляри. И докато това е така, винаги ще има риск за хората да бъдат ухапани и да бъдат заразени.

Изключително трудно е да се издирват хора, които са пуснали кучетата си на улицата. Трябва да имат съзнание, че не трябва да ги пускат. Просто това трябва да бъде внушено по някакъв начин на човека. По-хубаво е да го заведе на ветеринарен лекар и да каже, че не иска повече да се грижи за него и да каже „Искам да умъртвите това куче по законен начин.” Такъв е редът, никой няма да му търси отговорност за това, ако го направи. Таксата не е голяма, почти нищо няма да струва да го заведе в някоя ветеринарна лаборатория. Това е правилното решение. За това трябва да се борим и да обясняваме. А не, че някой обича или мрази кучетата, не става въпрос за това.

И какъв ще е животът на това куче на улицата? Ще намери случайна храна и без да иска ще зарази някой човек. В едно от рудоземските села двама души от едно семейство бяха заболяли от ехинококоза- бяха подложени на серия от операции. Всички органи могат да бъдат засегнати- мозък, черен дроб, бял дроб… Дано не се случва на никой, защото е много неприятно.

А Вие имате ли домашен любимец?

Не, аз смятам, че не бива да се възпитавам по този начин. Приемам, че има хора, които имат нужда- самотни хора, ловци и други. Но аз, за да го имам, трябва да му осигуря условия. После, за да гледам домашен любимец, трябва да му осигуря поне два часа на ден- да го мия, да го къпя и т.н. То не може да бъде иначе, искат се условия и време. Как с моя разпокъсан ден да му отделя два часа, като времето е толкова оскъдно? Просто нямам време- в съвременния свят за много малко време трябва да се свършат много неща. И не мисля, че трябва да гледам домашен любимец. На моя пост, който и да е, трябва да отдели два часа да види какво се случва на професионално равнище, на научно равнище, на законодателно равнище. Защо тия два часа да ги подарявам на куче?

Аз уважавам един принцип- в Корана пише : Учи, или някой го превежда „От люлката до гроба търсете наука!”Ако денонощието беше от 30 часа, щях да си помисля за домашен любимец, но при тази страст към книгите, не! Просто няма как да стане.

А как си почивате?

Няма почивка! Само сън- труд, четене и работа. Каква почивка- да отида да разгледам някой обект? Аз не съм разгледал още мене си. У мен има работи за разглеждане. Човек е една вселена. Всеки човек го гледате отвън, обаче той си носи проблемите в себе си и т. н.

А хоби имате ли?

Четенето. Намирам за най-здравословни неща четенето и ходенето. И в каквато и да е възраст да се самоусъвършенстваш. Няма значение на колко години си, трябва да гледаш какво става около тебе, как става...

 

Следва продължение...

© Рудозем днес

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Основоположникът на ветеринарната медицина в Рудозем - д-р Петко Бушев отблизо (първа част)
18.09.2013 | 11:49
3493
снимка: teacher.bg

Първо бихме искали да се представите с няколко думи- кой е доктор Петко Бушев?

Това е много трудно нещо- човек да се самопредстави и да коментира собствената си работа. Тя е пред очите на хората и коментарът е техен, не мой. Така ми се струва…

 Прав сте, но бихме искали да ни разкриете нещо от вашата биорафия…какво Ви доведе в Рудозем?

 Роден съм в Асеновград. А за Рудозем… Имах възможност да отида на други места на работа. Бях завършил Висшия ветеринарно-медицински институт в София  в първата тройка през 1962 година. Но тогава имаше задължителни разпределения и някой ми прибра дипломата и тя се оказа в Смолян. Казаха ми, че мога да си избера населено място в целия окръг – Мадан, Рудозем, Златоград- където искам, там мога да отида, но не и извън окръга. Тъй като имах малко време да помисля, реших да обиколя по-големите градове и Рудозем ми хареса най-много.

 А какво Ви впечатли?

Впечатли ме входът на града отгоре. Като влизаш от там, все едно влизаш в царски дворец. Може би оценката е била чисто емоционална, без да е свързана с бъдещата ми работа, с влияние от нечия страна и т.н. Просто имах възможност да избирам и навсякъде в окръга можеше да остана.

И как смятате, след толкова години сполучлив ли е бил този емоционален избор?

Абсолютно! Не се отказвам от това, което съм направил.

От колко време упражнявате професията си?

Почти 50 години. В нашата професия не е възможно да сменяш работни места през 7-8 или 10 години, защото това е свързано с изключителни трудности. Не е лесно хората да ти повярват. Не искам да кажа, че 100 % от хората ми вярват, но за да те потърси някой, трябва да е уверен, че ти можеш да му свършиш по-добре работата, отколкото той може да си я свърши. И ако на 7-8 години се сменят работните места, поне първите 3-4 години са изгубени в утвърждаване. Затова никога не съм го правил това нещо. Имал съм възможност, даже няколко пъти е ставало въпрос да отида на други места и не съм искал, просто не съм искал. Решил съм, че тук ще бъда.

Вие се явявате основоположник на ветеринарната медицина в Рудозем?

Ако не бях аз, който и да беше на моето място, по същия начин щеше да постъпи. Защото тук нямаше нищо. Просто нямаше нищо- трябваше да се създаде служба, сграда, институция. А това отнема време и борба. И който и да беше дошъл на моето място, щеше да започне по същия начин да работи- да създаде службата. Това беше много трудно, защото службите бяха в кооперативните стопанства. Но държавни участъци нямаше никъде в страната. Рудоземският е първият държавен участък, който е създаден 1967-68 година. Мадан и Златоград ги създадоха много по-късно. 5 години ми е отнело това да обяснявам, че трябва да има държавна служба тука, защото огромната част от животните бяха в личния сектор. Сега са малко, няма обществен сектор, но тогава в личното стопанство имаше хиляди животни. И нямаше никакво обслужване. Те бяха оставени на произвола.

И как сте се справяли?

Ходене, тичане – това е! Не си спомням някога да съм излизал в отпуска. Почти не си спомням. Не е имало такова нещо. Имаше голямо натоварване.

В последните няколко години животните драстично намаляха…

Много са причините за това нещо. От една страна държавата не желае да разбере един съществен проблем тук. Не може нашето земеделие, което не се субсидира от европейската общност, специално личното говедовъдство, да се състезава със субсидирането на запад. Това е въпрос законов, който не можа да се уреди. При подписването на договора България прие принципа, че ще се плаща на единица площ, а не на налично животно и в този аспект хората, които гледаха животни, се оказаха в тежка ситуация. Това се оказва и върху държавната политика, защото голяма част от храната си я внасяме- повече от 60-70 % я внасяме ние, не я произвеждаме. Останаха съвсем малко хора, но за разлика от това тези, които останаха да гледат животни, ги гледат много съвестно. Преди малко по-неглиже се работеше. Сега тези, които останаха, са най-прилежните. Но мисля, че след време няма да има избор и пак ще се гледат животни.

А притежава ли нашенецът нужните познания да отглежда домашни животни?

Мисля, че преди 4-5 години, когато се даваха млечните квоти, голяма част от хората бяха запознати най-общо с изискванията. Но имайте предвид, че отглеждането на животното почти във всеки двор тука е втора работа. Има друга, основна работа, а отглеждането на животни е втора. Не е комплекс, ферма, където се ангажира само с животните. И затова познанията им за много неща не почиват на научна основа. Повече са взети от разговори помежду им, отколкото да почиват на някаква наука.

А във вашата практика имате ли случаи на измъчвани животни?

Не, аз ви казах, че тези, които гледат животните, ги гледат много добросъвестно. Друг е въпросът, че не винаги условията за отглеждане на животни са най-подходящи- зоохигиенните условия, оборът. Но има и места, където стопанинът е направил много за животните си. Такива хубави обори има и във Войкова лъка и в Бърчево, Борски дол. Почти във всяко село има по едни-два обора за чудо и за приказ. Има хора, които се отнасят с изключително желание. Обръщат дори повече внимание на животните, отколкото на себе си.

А кои хора се отнасят с по-голямо внимание към животните- по-младите или по-възрастните?

Има и млади животновъди, но предимството е на средната възраст.

Вижте, през осемдесетте години бях на световен конгрес по ветеринарна медицина в Москва. И тогава се изненадах от американската делегация. Тя беше от над 100 човека ветеринарни лекари, но всичките имаха свои ферми. Те бяха там, за да видят постиженията на науката и да ги вкарат в собствените си ферми. Това, което при нас го няма. Почти всички имаха собствени ферми и си  ги обслужваха. Докато при нас не знам дали има и 1% от практикуващите лекари, които да имат собствени ферми. А бъдещето е в науката, няма друг начин при уедреното стопанство.

Да ви попитаме и за един наболял въпрос в последните години- Какъв е най ефективният начин да се преборим с проблема бездомни кучета?

Аз съм най-големият противник на сега съществуващата законова уредба, която регламентира въпроса с бездомните кучета. Законът е много лошо направен. Тежестта не бива да пада там, където е паднала в момента- слагане на чипове, обезпаразитяване и т.н. Основната борба трябва да бъде – да се приучи стопанинът да не изоставя животното на улицата. Колкото и да ги изчистват по улиците, стопанинът след като се нарадва на животното и го пуска в депото в Койнарци. Там има едно дере в близост до пречиствателната станция – там се оставят бездомните кучета и те тръгват към града. Дори и да се приберат тези, да се еутанизират или да отидат в приют, градът пак ще има безстопанствени кучета, ако я няма тази нагласа да не се пускат животни на улицата. Нещо, което на други места го няма.

Ето сега в Румъния има референдум за решаване на този въпрос, защото е много наболял. И аз мисля, че България няма да се забави да го реши по този начин. Народът не може да разбере, че има задължителни неща, които той не бива да прави. Няма как сега аз да пия кафе и някой да ми вземе пластмасовата чаша и да ми я изхвърли в кошчето за отпадъци, като това е мое задължение. Няма как на всеки човек да му бъде оставен един, който да чисти след него. Имайте предвид, че безстопанствените кучета създават изключителни проблеми.

Рудозем иска да бъде туристическа дестинация- как да стане това, когато има хора с ехинококоза (кучешка тения) и то хора, а не животни. При животните това заболяване е много често срещано. Те го разнасят безстопанствените кучета. Защото не се обезпаразитяват, няма как да се обезпаразитят. Затова съм противник на тази наредба. Какво означава да хванеш едно бездомно куче, да го кастрираш, да му сложиш чип и отново да го пуснеш, когато на всеки три месеца това куче трябва да бъде обезпаразитявано?

Остава само да направят кучето наказателно отговорно. И смехът е пълен- това в правото го няма никъде.

Трябва да се измени наредбата. Няма логика да има луксозни приюти за кучета, да се хвърлят толкова пари, които могат да бъдат дадени някъде другаде. Има много по-належащи сектори, в които тези пари могат да бъдат насочени. Няма друг начин на улицата да попаднат кучета, ако преди това не са били домашни.

Имаше едно момче от Поляна, което 3-4 пъти беше оперирано от ехинококоза и то от 19-20-годишна възраст му започнаха операциите. Хайде този, който е пуснал кучето, да се постави на мястото на това момче, да видим ще го направи ли пак, ще пусне ли кучето?

Но няма знание за тези неща- че кучето е и приятел и враг на човека. Това е моята гледна точка- тази законова уредба не върши работа. Нито д-р Янков носи вина, той е направил колкото може и колкото трябва, но непрекъснато се пускат на улицата все нови и нови екземпляри. И докато това е така, винаги ще има риск за хората да бъдат ухапани и да бъдат заразени.

Изключително трудно е да се издирват хора, които са пуснали кучетата си на улицата. Трябва да имат съзнание, че не трябва да ги пускат. Просто това трябва да бъде внушено по някакъв начин на човека. По-хубаво е да го заведе на ветеринарен лекар и да каже, че не иска повече да се грижи за него и да каже „Искам да умъртвите това куче по законен начин.” Такъв е редът, никой няма да му търси отговорност за това, ако го направи. Таксата не е голяма, почти нищо няма да струва да го заведе в някоя ветеринарна лаборатория. Това е правилното решение. За това трябва да се борим и да обясняваме. А не, че някой обича или мрази кучетата, не става въпрос за това.

И какъв ще е животът на това куче на улицата? Ще намери случайна храна и без да иска ще зарази някой човек. В едно от рудоземските села двама души от едно семейство бяха заболяли от ехинококоза- бяха подложени на серия от операции. Всички органи могат да бъдат засегнати- мозък, черен дроб, бял дроб… Дано не се случва на никой, защото е много неприятно.

А Вие имате ли домашен любимец?

Не, аз смятам, че не бива да се възпитавам по този начин. Приемам, че има хора, които имат нужда- самотни хора, ловци и други. Но аз, за да го имам, трябва да му осигуря условия. После, за да гледам домашен любимец, трябва да му осигуря поне два часа на ден- да го мия, да го къпя и т.н. То не може да бъде иначе, искат се условия и време. Как с моя разпокъсан ден да му отделя два часа, като времето е толкова оскъдно? Просто нямам време- в съвременния свят за много малко време трябва да се свършат много неща. И не мисля, че трябва да гледам домашен любимец. На моя пост, който и да е, трябва да отдели два часа да види какво се случва на професионално равнище, на научно равнище, на законодателно равнище. Защо тия два часа да ги подарявам на куче?

Аз уважавам един принцип- в Корана пише : Учи, или някой го превежда „От люлката до гроба търсете наука!”Ако денонощието беше от 30 часа, щях да си помисля за домашен любимец, но при тази страст към книгите, не! Просто няма как да стане.

А как си почивате?

Няма почивка! Само сън- труд, четене и работа. Каква почивка- да отида да разгледам някой обект? Аз не съм разгледал още мене си. У мен има работи за разглеждане. Човек е една вселена. Всеки човек го гледате отвън, обаче той си носи проблемите в себе си и т. н.

А хоби имате ли?

Четенето. Намирам за най-здравословни неща четенето и ходенето. И в каквато и да е възраст да се самоусъвършенстваш. Няма значение на колко години си, трябва да гледаш какво става около тебе, как става...

 

Следва продължение...

Наталия Кехайова
©Рудозем днес





Последни новини
Как да изберете детски маратонки за момче за ежедневно носене?
БЕЗценна книга за историята на Чепинци излезе след 20-годишни проучвания
Със злато в три спорта завършва областният етап от Ученическите игри за СУ-Чепинци
Предимствата на купуването на суха храна за котки в големи опаковки
НХЛ: "Рейнджърс стана първият отбор в НХЛ с 40 победи
"Моят магазин" отвори врати и в гр. Рудозем
Компютри втора ръка за икономично и екологично бъдеще
Община Рудозем има одобрени 7 проекта на стойност близо 10 млн. лева
Инж. Недко Кулевски е новият кмет на Рудозем
„Запей от сърце да тропнем ний хорце”-един замислен ,организиран и реализиран проект от НЧ”Нов живот1948-с.Чепинци”