Първият вестник на Рудозем – кое как беше..

„Беше вече далечната 1988 г. Във въздуха вече се носеше дъхът на идващата голяма промяна - говореше се за „перестройката”, в Русе се надигаше гражданското общество... Закриваха се окръзите, създаваха се области.
Така се озовах в Рудозем на ръководна работа. Опознавах общината, най-вече хората, 4-то рудоуправление на „Горубсо”, което осигуряваше работа на населението. Имаше много проблеми - Завода за декоративна козметика беше в тежко състояние, повечето от предприятията бяха цехове на маданските заводи и там си плащаха данъците... Проблеми бол!
Много ми се искаше в работата да имаме солиден помощник, какъвто може да е един общински вестник. Така се създаде вестник „Рудозем” - първият в историята на общината. Първоначално той се издаваше в Смолян от журналисти в „Родопски устрем”  и сътрудници от Рудозем. С този екип излязоха 5 броя, но така повече не можеше да се продължава.
Трябваше главен редактор, който да организира и ръководи цялостното му списване и разпространение. За такъв избрахме Ефим Ушев, дотогава журналист в „Родопски устрем”¹- това споделя в статия от 2015 година доц. Христо Гиневски.

***

Преди 7 години, когато започнах да се занимавам с журналистика, един приятел ми подари интересен вестник, с който се оказа бяхме и набори. Вътре имаше статия за миньорския живот в Рудозем, а на снимката до текста се усмихваше мой роднина, който, за съжаление, вече е покойник. Бях изненадана… това беше в. „Рудозем“ от края на 80-те години на XX век, т.е. това парче пожълтяла хартия беше истинска находка. Оттогава в мен се зароди интересът към проучване на темата за зараждането на журналистиката в нашия град. А наскоро попаднах на статията, от която е цитираният откъс в началото на материала. Всъщност това беше и стимулът, вдъхновил ме да започна проучване. Оказа се, че в библиотеката в град Рудозем , както и в някои от по-старите библиотеки към читалищата в селата не се пази архив от толкова стари издания. Но, за радост, архив има в Регионалната библиотека в град Смолян. Там имах възможността да се докосна, поне за малко, до онези времена, в които е прохождала журналистиката в Рудозем.  Впоследствие се свързах и с главния редактор в периода 1988-89 година, който се съгласи да разкаже спомените си. Именно с този материал стартираме и нова рубрика, която ще носи името „Анонс“.
Ето и началото на интервюто с Ефим Ушев – гл. редактор в периода 1988-89 г., понастоящем гл. редактор на „Златоградски вестник”.

След кратко проучване установих, че вестник „Рудозем“ е стартирал през месец март 1988, залепена беше първата страница за корицата и не се вижда точният ден. Вашето име в редакторското каре се появява в бр. 6 от 14 юни същата година. Последният брой, където пише, че сте главен редактор, е бр. 45 от 22 ноември 1989 година. От 1990 г. няма нито един запазен брой, през 91-ва има издадени 20 бр., а от 1992-ра са 8 или 9...

- Преди да минем към същността, нека уточним: бр. 1 на в. Рудозем” излиза на 22 март 1988 г., води се „общински двуседмичен вестник”, в четири страници, цена 3 ст.

Негов редактор е Росица Примовска, моя колега от окръжния вестник „Родопски Устрем”, с която списвахме и месечното приложение за изкуство и литература към същия вестник – в. „Здравец”. Тя започна временно, докато аз приключа дните си в „Родопски устрем”, за да го поема за постоянно. Нейното име стои и под следващия, бр. 2 от 13 април 1988, а моето име като гл. редактор се появява от бр. 3/27 април 1988, а не от бр. 6, както казваш. До края на годината са издадени 19 броя, а от следващата 1989 г. вече стартирахме като седмичник и до края на годината излизат 45 броя. Така че за  последния брой си права, защото в края на 1989 г. си заминах и вече стягах първия януарски брой на „Златоградски вестник” за 1990-а. Вестник, който стартира като седмичник и който тази година (2020, 5 януари), без всенародни тържества, разбира се, отпразнува 30-годишния си юбилей. Т. е., може да се каже, той стана моя съдба, и който списвам и до днес...

А в Рудозем тогава оставих в редакцията местния учител по литература Христо Андреев и не съм виждал нито един от вестниците, които е издал впоследствие. Най-вероятно през размирната 90-а вестникът да не е излизал и след това го е започнал отново през 91-а. Само дочувах, че в новото време на плурализъм и многопартийност след 1990 г. той безкрайно е политизирал изданието, взел е политическа страна на една от партиите, при това безцеремонно към другите, което е довело до неговия скорошен край. Което е жалко...

(Очаквайте целия разговор)

 ¹Цитираният текст е от статията  „Поглеждайки назад в годините“,  в. „Златоградски вестник” – бр. 1/2015 г.