Път до Бяло море или почти сбъдната мечта

Още от времето, когато пътят за Гърция през прохода Елидже е бил затворен, хората са замечтали за път към Бяло море. През тоталитарно време желанието на хората е било някак си малко, като фантазиране, защото хем искат да се отвори пътя, хем знаят, че това е почти невъзможно, заради тогавашната международна политическа ситуация, все пак България е била член на Варшавския договор, а Гърция член на НАТО.

Веднага след падането на комунистическия режим, хората, а вече и властите заговарят с небивал ентусиазъм за отварянето на пътя. Стари хора казваха: „Дето е текло, пак ще тече“. Започват преговори на правителствено ниво между България и Гърция и се стига до споразумение за отварянето на 4 нови КПП-та, край Гоце Делчев, Маказа, Златоград и Рудозем.

В момента не е отворено само край Рудозем. Хората се шегуват, че колчето, което заби Надежда Михайлова през 2000 г. по време, когато на посещение в Рудозем беше тогавашният министър – председател Иван Костов е станало голяма върба, но ето че най-накрая има конкретни действия стартиране на строителството на ГКПП Елидже. Пътят донякъде готов, а останалите отсечки в момента са в процедура за определяне на изпълнител и започване на строителството.

Така, като че ли, мечтата на хората за път до Бяло море започва да се сбъдва, макар че отдавна вече хората се насладиха на Бяло море, пътувайки през другите отворени пътища. Ентусиазмът отдавна е спаднал. Който му се ходи на Бяло море си ходи, а разочарованите от голямата разлика в стандартите на Гърция и България, вече не се впечатляват от нови възможности за пътуване до Гърция.

Несъмнено отварянето на пътя през Рудозем е може би най-хубавото нещо, което се случва на града от 1989 г. до сега. Дано обаче не се окаже, че е твърде закъсняло, а и положението в България е такова, че корупцията и нихилизма съсипаха всичко позитивно, убиха желанието на хората за бизнес, а нали пътят трябваше да генерира ръст в бизнеса, какъвто за съжаление няма в Рудозем.

Младите хора особено по-прогресивните са отдавна из Европа, а тук в България само едрите риби раздават порции на приближени и ронят трошички на послушните. За съжаление България не е правова държава, нито е просперираща. Щом бягащи от войната не искат да стоят в България, не е нужно да казваме нищо друго.

В крайна сметка, пътят мечта за пътуване до Ксанти и Бяло море вероятно скоро ще се осъществи, само че вече няма да е онзи път, за който мечтаехме всички от района. Като най-бедната страна в Европа България не може да осигури сбъдването на онази мечта от 1989г.  

За нас най-вероятно ще останат само изгорелите газове от преминаващите транзитно автомобили, защото просто при нас няма за какво да спират. За нас ще остане и вдигането на доста цени, заради същия този трафик. Ще спечелят тези, които и без това съсипаха Родопа планина застроявайки безмислено красивата природа край Рожен и Пампорово. Да и тези които контролират трафика, бизнеса с горива и въобще онези, които и сега са си добре.

Съжалявам, че покрай хубавата новина за отварянето на пътя има и такива мисли, но реалността е такава, просто вече у хората няма сили за загърбването на проблемите, радвайки се само на хубавото.

Искрено се надяваме, че този път, макар и доста закъснял, все пак ще съживи поне малко икономиката в общината ни, търговците и занаятчиите да намерят нови клиенти от другата страна на границата, а и най-малкото вече Бяло море ще бъде на около час път. 

Както всяко нещо, така и този път ще има и хубави и лоши страни. От нас зависи дали ще бъдем оптимисти или песимисти относно възможностите и реалностите покрай отварянето на ГКПП - Елидже, но ако трябва да бъдем реалисти - трябва да кажем, че отново от нас и нашата предприемчивост и креативност ще зависи това, дали ще се радваме на повече позитиви или повече негативи от отварянето на пътя.