Раиф Куцов: Не можеш да забравиш направеното с ръцете си!

Строителството е част от вторичния сектор на стопанството. Представлява производствена дейност, при която от първични и полуобработени материали или готови изделия, с помощта на работна сила и машини, се изграждат строителни обекти: сгради и други строителни съоръжения.
Така светът на науката определя строителството. Но то всъщност има и друга дефиниция, която може да бъде дадена само от човек, който напълно се е отдал на тази професия. Човек, за когото строителството не е просто работа, а начин да остави следа след себе си.
Нека Ви запознаем с Раиф Куцов. Строител по професия, строител по призвание, пенсионер на 75 години от рудоземското село Чепинци.
Роден във време, в което тоталитарният режим в България налага трудолюбието като основно качество в характеристиката на обикновения човек, Раиф се научава да полага усилия, за да придобие занаят и да бъде постоянен в това, което прави, за да се развива. От думите му става ясно, че интересът към строителството се заражда у него още в детските му години. А на въпроса как е избрал именно тази професия, отговаря:.. „много лесно- трябва да те влече! Исках да се уча, да разбирам, да мога”...
Възрастният мъж споделя, че харесва и обича работата си. Именно поради тази причина не спира да я върши вече повече от 55 години. Динамиката, свързана с този тип професия, създаването на нови контакти и осъществяването на поетите ангажименти, все още не могат да принудят 75-годишния пенсионер от Чепинци да се откаже от това, с което се занимава цял живот. Разбира се това е достойно за уважение, като се има предвид, че човек на подобна възраст би предпочел да пази силите си и да изживява спокойно старините си.
„Не можеш да забравиш направеното с ръцете си, особено когато си вложил сърце в него, затова никога не съм искал да работя друго”-добавя той. Възрастният мъж ни разказва за участията си в строителството на много от обществените сгради в родното му село - Здравната служба, джамията, детската градина и училището. Изброява и част от многобройните жилищни сгради в големите градове на страната, построени под негов надзор. Разбира се допълва, че с помощта на съпругата и семейството изграждат и дома, в който живеят.
„Радвам се, че имам такъв мъж, който е помагал за толкова неща в селото. И на мен много е помагал и за градини, и за къщната работа. Повече от 55 години сме женени, отгледахме 4 деца,... трудно беше. Но през цялото това време той не спираше да се труди, и сега не спира. Научи синовете и внуците на занаят”- споделя съпругата му Фатме.
Попитахме го и за това дали в днешно време хората по-лесно намират работа и препитание в сравнение с преди. „Тогава беше по-лесно, сега е по-трудно. Сега всеки иска да назначи готов работник”- посочи строителят. Той бе категоричен, че хората трябва да бъдат обучавани и то по свое собствено желание, защото единствено по този начин опитът и квалификацията им ще се повишат, следователно шансовете за намиране на работа нарастват.
В края на нашия разговор 75-годишният мъж отправи апел към по-младите да бъдат организирани и търпеливи в работата си. Вероятно това е точната рецепта за успех и положителни резултати. И още да бъдат сплотени, единни и да се уважават, тъй като колективната работа го изисква. И не на последно място да се учат. Да се учат на труд, защото:.. „работа има за всеки, стига да иска да се труди.”