Режо: "Преди 89-та хората пътуваха до Смолян да пият кафе в новия хотел, а сега пътуват от зор и по работа"

В нашата малка община има емблематични личности, които са особено колоритни. Местните управници се сменят през годините, и се забравят, а тези хора продължават да си вършат работата в продължение на дълги години и така се превръщат в емблема на общината. Всички ние ги познаваме, но какво всъщност знаем за тях?!

Отидохме на гости на един от тях. Той е роден на 1 януари 1950 година. Женен е, с две деца и трима внуци. И вече почти 40 години е шофьор. Няма човек, който да не го познава или който да не е слушал за него. Сигурно почти всички жители на общината са пътували с него- като ученици, или студенти и поне веднъж да са се качвали в неговия автобус за всички години, в които изпълнява линията Рудозем- Смолян.

Всяка сутрин в 7:30 автобусът потегля за Смолян. Там е мястото, където се чете местния печат, там се слушат ранните новини по националното радио, там се споделят мъките и радостите на пътниците. А шофьорът обикновено е отдушникът, който изслушва, съчувства и нерядко помага със съвет. Там се бисти политиката и се коментират актуалните събития от деня.

За това кой е Рожен Бендеров и кои са пътниците му през годините, по какви причини пътуват за областния град и какви са проблемите в района, разговряхме с шофьора, когото всички наричаме просто Режо.

От колко време си автобусен шофьор?

От 1975 година насам- смятай го. 39 години се занимавам с тази работа. А преди това съм започнал като новобранец в ДАП-Устово като шофьор на трупчийка- карал съм трупи. В продължение на пет години с това съм се занимавал.

От колко време изпълняваш линията Рудозем- Смолян?

24 години. От 89-та година насам.

От 89-та до сега- всеки делничен ден пътуваш за Смолян. Пътниците често споделят мъките и радостите си с шофьорите - по твои наблюдения какво най-често ги води в Смолян?

До 89-та през Комунизма хората за едно кафе до Смолян ходеха- просто да си пият кафето с кола в новия хотел. Билетът беше 70 стотинки. Хора от цялата община специално пътуваха за едното кафе и се връщаха. А след 89-та вече хората пътуват от зор и по работа- до болница, КАТ, съда…

Кои са най-честите ти пътници?

Пътуват и възрастни и по-млади хора. Но най-често хората пътуват по здравословни причини. Ходят към болницата. След това има и доста студенти от нашата община, които учат в областния град.

Какво ще кажеш за пътя, по който минаваш всеки ден. Как ще оцениш състоянието му?

Пътищата са средно добри. Нито лоши, нито хубави. Смятам, че най-опасният участък е заледеният, както и местата, където няма мантинели.

Най-трудно може би е през зимата?

Не, на мен ми е най-лесно през зимата. Аз съм зимен шофьор. За мене зимата е пролет. Юли и август са ми най-тежките, заради високите температури.

Освен за Смолян, изпълняваш ли и друга линия?

Имам 2 курса в седмицата до Мочуре. Понеделник и петък- сутрин и вечер. Понякога няма нито един пътник. Друг път има един. Доста празни курсове имам сутрин.

Как минава един твой ден?

Когато съм зад волана, минава много лесно. След като се върна от Смолян, чистя автобуса, преглед му правя. Ако нямам прегледи, се занимавам със земеделие.

А за внуците остава ли време?

Когато човек реши да си разпредели работата, остава време за всичко. А за внуците- винаги!

От политика интересуваш ли се?

Да, много. От 15 години съм симпатизант на партия ДПС, не съм член, а симпатизант.  А преди това съм бил от СДС.

И какво те привлече в ДПС?

Много емоции. Най-много симпатизирам на Ахмед Доган. Според мен той е политик номер едно на България.

А тогава според теб кой е най-проваленият политик в страната?

Иван Костов.

За протестите какво мислиш?

Те са отмъщение на Борисов. Студентските протести също са във връзка с политиката на Бойко Борисов.

А можеш ли да посочиш 5 имена на рудоземски граждани, които стават за кметове на общината?

Румен Пехливанов, Динко Хаджиев (съдията), Митко Младенов, Заро Дурев.

Ти се срещаш със страшно много хора от общината. Според теб кой е най-големия проблем тук?

Най-големият проблем е, че няма работни места. Няма работа. И това не е само в Рудозем, ами и в цяла България.

Какво трябва да се промени, че да се върнат хората, които са напуснали общината?

Трябва да се затворят границите и да нямаме внос, за да може за хората, които се занимават със земеделие, да се отвори пазара. Проблемно е и намирането на работа. Няма много алтернативи тук. Но който е кадърен, си намира работа. Но не са малко и тези, които до обед търсят работа, а следобед викат- дано не намеря.

И последно- ако имаш възможност да зададеш един въпрос към управляващите на местно ниво-кметове, депутати, какво би попитал?

Няма ли да оправите този народ, няма ли да отворите работни места?