Шукри Халилов: Политическото спокойствие в общината е постигнато с договорки

Вчера се проведе обществено обсъждане на бюджет 2013. Нямаше почти никакъв интерес от страна на рудоземската общественост. На какво се дължи това според Вас?

От последните десетина години вече се убедихме, че Общинска администрация и Общински съвет са две различни неща, които по никакъв начин нямат стиковка. В момента това, което изглежда като добра работа в Общински съвет, просто е изпълняване на договорки. И както наскоро коментирахме с един човек, който достатъчно е врял и кипял в живота, той сподели следното: "Приятелю, в момента това,което наблюдаваш е най-страшното. Когато човек загуби пари- 10, 20 000 лв и повече- това се преживява. Когато изгуби близък- също по някакъв начин се преживява. Но когато изгуби надеждата, това вече е най-страшното и след това живее по много тежък начин."

Това, което виждам в момента в общината, е че хората са изгубили надеждата за промяна. Затова аз и моята група се опитваме да демонстрираме с действията си точно обратното на това, което виждахме през годините. В Общински съвет- пълно противопоставяне. Добро- лошо, щом е предложено от управляващите е лошо. Ако предложение се направи от опозицията, то не се приема- никаква чуваемост. И затова хората са изпаднали в такава дълбока апатия, че изобщо не се интересуват от това какво се случва в общината и в Общинския съвет.

А това, което виждам в управляващите, е пълна резистентност към проблемите на хората. Те залагат на проекти, в които има средства за усвояване. Не се стремят да решават малките проблеми на хората. А наистина малкото камъче обръща каруцата.

А какво ще отговорите на хората, които казват, че в Рудозем няма опозиция?

Не знам какво разбират те под опозиция. Ако разбират под опозиция това, което беше в предишния и по-предишния Общински съвет, то аз и сега го казвам, че такава опозиция няма да бъда. За мен е важно ако видя, че има стъпка в правилната посока, да кажа „Да, това е добре!” А когато виждам, че не се работи в интерес на хората, а съм го заявявал многократно, че не е правилно и за момента не би трябвало да предприемаме такива стъпки.

Каква беше опозицията в предишния  Общински съвет? Пълно противопоставяне- скандали, защитаване на лични интереси. И в един момент какво се случи- най-големите врагове се прегърнаха и заработиха заедно. Не знам дали това ми носи последователи или не, но аз го заявих и преди малко- няма да бъда такава опозиция. Аз искам да знам, че хората до мен имат някакви убеждения и си ги отстояват.

В работата си се опитвам да бъда еднакво полезен за всички. Не искам да има противопоставяния в Общински съвет. Но другото важно нещо е за да има опозиция, трябва да има и управляващи. И ролята на опозицията- и аз това го правя ежедневно, е да поставям проблемите, на които управляващите не обръщат внимание. Имам предвид детската градина във Войкова лъка, знаете постоянно съм искал решаването на този проблем и въпреки че до ден днешен нищо не се е случило, ще продължа да настоявам. Друга тема- водоснабдяването в населените места, които имат големи проблеми. Това са нещата, които ние трябва постоянно да поставяме в дневния ред. А те дали ще бъдат чути и дали ще бъдат взети под внимание, това вече е техен ангажимент и техен проблем. Стилът, който показваме, трябва да бъде такъв. Трябва да се върви към промяна, не трябва да има остро противопоставяне, всичко трябва да бъде в рамките на дебата и на решаване на проблемите на хората. Така че това, което сме виждали като опозиция в предишните управления, това не е била правилната опозиция. И този вид управление и опозиция, защото те двете са свързани, е довело до днешното състояние и на обществото, и на общината.

Много хора настояват, че в Рудозем няма опозиция като съдят по това, че на заседанията почти всички решения се гласуват с „Да” и рядко се чува „НЕ”.

Мнозинството в Общински съвет не е променено, имаше опити да бъде променен балансът, но много от публичните личности преследват по някакъв начин личния си интерес. Аз това също съм го казвал много пъти, че когато влезем на заседание, вече се знае коя точка ще бъде одобрена и коя не.

Можете ли да споменете „заслуги” на опозицията през миналата година?

Лично аз смятам като заслуга за нас като опозиция, че отдаването на сметосъбирането под наем на концесия, както беше предложено миналата година, бе изтеглено като необосновано и неаргументирано. Успяхме да се преборим в договора за приватизация на Обувния цех да бъде запазен предметът на работа, работните места и т.н. Това са все наши достижения.

Аз съм поел морален ангажимент, изпълнявам дълга си към обществото и не желая да няма противопоставяне, защото пак казвам, че противопоставянето ни доведе до това дередже в общината.  И ако всеки един успее да отдели от времето си да изпълни своя дълг към обществото, а безспорно всеки един от нас има дълг към обществото. Ако всеки има открито мнение и го заявява, тогава нещата ще бъдат много по-лесни. В момента всеки се е затворил в себе си, всеки коментира под сурдинка, но никой не предприема никакви действия.

Основният проблем е чуваемостта в управляващите.  Защото опозицията не може да бъде натоварена с грешните решения на управляващите. В крайна сметка мнозинството е това, което решава. Нашата позиция и нашето място е точно да поставяме проблемите, които ние виждаме за решаване и да настояваме за тяхното разрешаване. Оттам нататък е волята на управляващите. Ние не можем да прокараме нито едно решение, без те да го одобрят.

Въпреки всичко, което казвате, че е нарушено взаимодействието между Общински съвет и Общинска администрация, в общината властва политическо спокойствие. На какво се дължи то според Вас?

Това политическо спокойствие е постигнато именно с договорки. "Ти ще получиш от този проект това, ти-другото". Решенията се вземат преди Общински съвет. Виждаме, както и сред обществото се говори, че „фирми с по две лопати” жаргонно казано, изпълняват обекти без никакъв капацитет. В крайна сметка имаме фирми в общината със сериозен потенциал, а не успяват да се домогнат до тези проекти. А всичко това, няма нужда да го казвам, те хората виждат, че е договорка. Оттам идва и това привидно спокойствие.

Когато някои от играчите не получат исканото, започват някакви вълнения, брожения и в момента, в който се удовлетворят исканията, те отново започват да си кротуват и така. Но това не проличава на заседанията на Общински съвет, всичко става на маса, в заведения и т.н.

Ще се припознаят май някои фигури в това изказване?

Ами, аз се надявам и хората, които четат материала да ги припознаят, защото наистина от това страдаме. Ако нещата са на ясен принцип поставени, всички ще имаме полза. Аз нямам притеснение да казвам нещата такива, каквито са.

И последен въпрос- с какво смята да се занимава през 2014-та най-голямата опозиционна група в Рудозем?

Смятаме отново да поставяме тези нерешени проблеми, които в последните две години все още не са намерили своето решение. Материалите на заседанията, които получаваме, понякога ни дават повод за критики. Нормално е наистина и да има критики- аз също съм далеч от мисълта, че ще има някакво управление, без да бъде критикувано.

Но пак казвам, че в диалога се крие разковничето. Трябва да има критики, не бива и управляващите да приемат всичко, което е казано от нас за грешно. Просто добре е да се взема и чуждо мнение. В крайна сметка всички имаме полза тази община да бъде управлявана по един по-добър начин. Това се стреми да покажем и в тази посока ще работим. Доколко ще успеем- времето ще покаже.

Обстановката, в която работим, е трудна. Всеки един от жителите се е сблъсквал със служителите, по-скоро с управленците в тази община. И за какво говорим- абсолютно никакво внимание за дребните проблеми. За тях решаването на проблема се свежда до фразата „Ако можем да ти помогнем, ще ти дадем 2-3 торби цимент.”