Шукри Халилов: Всички ние сме длъжници на децата и на спортистите в общината

Предлагаме Ви един политически анализ на събития в страната и на местно ниво. Общинският лидер на ГЕРБ взе отношение по актуалните въпроси.

От партия ГЕРБ последователно бяха внесени два вота на недоверие за провал в политиката на инвестиционното планиране и регионалното развитие. Как ще коментирате това поведение на ГЕРБ- какво се цели? Не мислите ли, че честото внасяне на вотове може да доведе до обезоръжаването Ви като опозиция?

ГЕРБ е единствената парламентарна партия, която представлява дясно мислещите хора. Като такава, тя е длъжна да насочва вниманието на всички към провалите на настоящото управление. Цяла България вижда неспособността на настоящото управление да се справи с проблемите на държавата, напротив,  то ги задълбочава. Да вземем например орязването на бюджета за здравеопазване, повишаване на данъците за по-старите автомобили, обещанията за помощ на общините с правителствения заем. Затова аз смятам, че няма проблем с честото внасяне на вотове, просто управляващите дават прекалено много поводи.

А как ще коментирате внесеното предложение на депутати от левицата за отмяна на пълната забрана за пушене на обществени места? ЗА или ПРОТИВ сте за либерализацията на тютюнопушенето?

Наскоро, следейки публичните дебати по темата, чух и един довод, който за мен описва много добре реалността у нас :“Забраната така или иначе не се спазва, така че какво от това?“. При нас всичко е на този принцип, всичко е проформа. Ние или трябва да променим мисленето си, или не ни чака нищо добро. Мисля, че повечето от пушачите вече свикнаха със забраната, а и отмяната е голяма стъпка назад за превенция от тютюнопушене.

Твърдо съм против либерализацията.

А на местно ниво как ще коментирате събитията- започна строителството на спортната зала, асфалтира се доста проблемна отсечка в Елховец... С други думи в общината ни кипи трескава работа.

Тази отсечка бе предвидена за ремонт от Общински съвет през тази година и макар почти в края на годината, все пак е готова. 

А за залата, аз многократно съм споделял своите резерви. Освен неправилния избор на място, виждаме че от автогарата не е останало нищо, смятам и че съоръжение от подобен размер няма да е по джоба на общината за поддръжка. Тя няма желание  да осигури санитарния минимум средства за спортните клубове, камо ли да поддържа такова скъпо съоръжение.

Това може да доведе до два възможни бъдещи варианта. Първо: след като изтече гаранционният срок на съоръженията, те да бъдат затворени и неизползваеми, и второ:ако трябва да ги поддържаме- да се ореже нищожната субсидия за спорта в общината и да се повишат данъците.

Виждаме, че в момента стадионът е без нужната поддръжка, и ако не са няколкото ентусиасти, той ще е неизползваем. И най-важното, с какво тази зала ще подобри тежкото положение на хората, и дали няма да е бреме за жителите на общината!?

И последна тема- СПОРТ. За никого не е тайна, че парите, отпуснати от общината, са недостатъчни за развитието на спорта и ръководствата на отборите работят на доброволни начала, безвъзмездно. Не е тайна, че клубовете имат финансови затруднния. И въпреки трудностите ние сме първи в страната по хокей на трева, имаме титуляр в националния отбор по карате, юношите от ФК "Палас" играят в Зона Пловдив, по-малките участват в Областното първенство, наскоро също на доброволни начала учредиха и мъжки отбор- и всички те са много добри, резултатите им го доказват.

Но все пак е нужна мотивация. Какво трябва да се случи и какво може да се направи, за да се наредят нещата и рудоземските спортисти да бъдат облекчени финансово?

Спортът в Рудозем се развива учудващо добре на фона на финансовите затруднения, които изпитват спортните клубове. Смятам, че кметът не взема достатъчно присърце проблемите в тази сфера. При мен постоянно идват родители на деца от отборите и споделят проблемите си. От общината получават обещания, че ще ги финансират, че ще намерят заетост на треньорите, които сега доброволно обучават децата, но нищо не се случва.

Мисля, че има много начини един кмет да помогне в обезпечаването на спорта. В общината се раздадоха много обекти-стени, покриви, улици и т.н. Можеше например, чисто човешки и неслужебно да се проведат разговори, срещи с посредничеството на кмета между изпълнителите на обектите и ръководствата на спортните клубове, за осигуряване на някакво спонсорство. Не мисля, че 1000-2000 лв. от обект щяха да са проблем, но те щяха да са жизнено важни за спорта. От разговорите с ръководствата на клубовете знам, че и местните превозвачи са поели ангажимент да помагат на клубовете.

Не съм се отказал и от една друга моя идея за осигуряване на средства-това беше мое предложение още с разглеждането на първия бюджет като общински съветник, а именно част от заплатите на кмета, на председателя на Общински съвет, на общинските съветници да отиват в набирателна сметка под надзора на Общински съвет. Така всяка година ще има акумулирани достатъчно средства, извън общинската субсидия, за да се покрият голяма част от разходите на клубовете. Тогава това мое предложение не бе прието, все пак това е доброволен акт.

Сега смятам отново да го внеса, защото всички ние сме длъжници на децата и спортистите от общината. Трябва да се говори и с директорите на гимназии, с какво те могат да помогнат, защото това все пак са и деца от техните училища.  Това са само част от мерките, които на „прима виста“ могат да се вземат, като не претендирам за изчерпателност, но разчитам и на обществеността да подпомогнат намирането на решение от създалата се ситуация.