Студент от нашата община написа стихотворение за Рудозем

В навечерието на 2014-та година получихме едно необикновено писмо в нашата поща. Прочетохме го и решихме да го споделим с нашите читатели. Коментарът оставяме на Вас...
 

Здравейте, на Вас и на всички читатели на “Рудозем днес”. Пиша Ви по повод една моя творба, която сътворих по повод град Рудозем и съответно е посветена на него. След първата ми публикация във вашият сайт се случиха много хубави неща за мен в творчeски план – имаше две публикации в други медии и участвах в Студентска научна сесия в университета, в който уча. Вашата подадена ръка я определям като добро начало и старт на следващите ми успехи. Отзивите бяха доста добри, което може само да ме радва и да мечтая за по-големи върхове. Благодаря на Вас и на всички, които оценяват това, което правя!
            Стихотворението, което Ви изпращам се нарича “Град”. Първоначалната ми идея бе да сътворя изцяло една пейзажна картина на град Рудозем, нарисувана с думи. Но впоследствие творбата се стече и по една реална картина, която описва положението на града. Така го почувствах и реших, че това ще бъде по-добрият вариант. Защото не трябва само да крием реалността и да утешаваме нечий души, а да я покажем такава, каквато е.
            Първите две строфи са вдъхновени от една снимка на Кристина Русева – “Рудозем от птичи поглед”, която бе публикувана в сайта Ви. Следващите редове показват една не чак толкова красива картина. А последната строфа е финалът, който е начало за много граждани – “великата” чужбина. Положението не е такова сам тук, то е в цялата страна, та дори и в други части на света.
           

Град

От небето спускат се лъчи,
да се целунат със земята.
Тя е жива, свята и мълчи -
 потънала в шума на гората.

Град, роден в тази зеленина
се пази от немите стражи.
Те са облени във светлина
със едните ръце божи.

Град, в богатство е обвит,
 а сега скромно преживява.
 От надежди още е пробит,
 като с тях сгради утешава.

Град, молещ за жив живот,
 със вече пресъхващи уста,
 Кой иска да чуе този грохот?
Кой ще ни отвори бяла врата?

Град, сякаш нямащ бъдеще,
 в миналото иска да се върне.
Там, да потърси пристанище
 и тържествено да се завърне.

Град, имащ много, но и малко.
Ти, пътнико, не го забравяй.
Ще бъде грях, ще е жалко,
затова на сърцето го повтаряй.

Денис Кьосев

...На фона на всичко негативно искам да пожелая на всички читатели, по случай Новата 2014 година, няколко неща: на първо място – здраве, което е най-важното; повече щастливи моменти; да изразяват любовта си свободно; късметът да им е толкова, колкото им е нужен; да мечтаят, защото без мечти животът няма цел, няма посока; повече позитивизъм, колкото и да е трудно; успешна 2014 както в личен, така и в професионален план; да обичат и уважават семейството си;

 ЧЕСТИТА НОВА 2014 ГОДИНА

Ние, от редакцията на "Рудозем днес" се присъдиняваме към поздрава, отправен от Денис Кьосев като искаме да добавим само още едно нещо към пожеланията и то е през новата година да Ви съобщаваме повече ДОБРИ НОВИНИ!
Бъдете здрави, скъпи читатели!