Треньорът на националите по хокей на трева беше в Чепинци по покана на местния отбор

Автор:  
Наталия Кехайова

В края на миналата седмица треньорът на националния отбор по хокей на трева Стефан Чавдаров беше в Чепинци по покана на местния хокеен клуб.

В  петък останалите отбори от Зона Родопи също бяха дошли в Чепинци и в този ден Стефан Чавдаров атестираше хокеистите от националния отбор и гарнитурите, преди предстоящата Балканиада през декември, която ще се проведе в нашата страна. Две от чепинските момчета – Никалъс Пехливанов и Борислав Хутев  се представиха най-добре в петте проведени теста.

Ето какво сподели треньорът на националния отбор по хокей на трева специално за „Рудозем днес”:

Г-н Чавдаров, как ще убедите хората да не подценяват хокея на трева?

Хокеят на трева е млад спорт и е нов за България. Развива се едва от последните 20 години. И да не забравяме, че хокеят на трева е първият олимпийски колективен спорт. От 1908 година официално е в семейството на олимпийските спортове. А за първи път се практикува още от 1986 година във Великобритания. Това е един спорт с традиции и със 100 години в олимпийското движение. Само поради този факт не бива да бъде подценяван  в световен мащаб.

А в България в последните години бурно с развива – в последните 10 години има 20 създадени нови клуба при подрастващите. В мъжкото направление в момента са 8 отбора, а в женското- 5.

Зона Родопи е една от най-бързо развиващите се зони. Има редица успехи- като започнем с клуба на Баните,  който до преди 3-4 години беше хегемон при подрастващите. Какво имам предвид- шампион при 14, 16, 18-годишните, и жени дори. Сега най-бързоразвиващ се е „Чепинци”, където сме и домакини. Те последно спечелиха златните медали при 14-годишните и участваха успешно при 16-годишните. Надявам се на първенството в зала, което тепърва предстои, да покажат същите успехи.

А Вие от колко време се занимавате с този спорт?

Аз се занимавам от 1994 година. Тогава за първи път практикувах този спорт като състезател. След което станах треньор, бил съм в управата на клубове.

А какво или кой ви мотивира да се занимавате именно с този спорт?

Хокеят е един от новите и интересни спортове – колективизмът в него може би най-много ми хареса. Аз започнах от футбол. Тренирахме футбол и бяхме хомогенна група в училище. И учител по физическо ни „зариби” с този спорт. Интересното беше това, че имаше редица състезания, както е и в момента, редица турнири. Играехме почти всяка седмица. Имахме възможност да излизаме в чужбина, тъй като всяка година има европейски клубни национални първенства.

Броят на състезанията и това, че се създават нови контакти, приятелства, всичко това беше много интересно за нас. И така се запалих по спорта. След това завърших Спортна академия през 2002 година, специалност Хокей. В момента съм редовен докотрант. Бил съм треньор на националния отбор- жени. 4-5 години имам успехи- балкански, осмо място в Европа с девойки, 19-то с жени, което за нашите условия и за нашия млад спорт не е малко. Последните 5 години бях треньор в Италия, а Италия е на 15-то място в света. А на клубно ниво са в първите десет в Европа, наред с Германия, Холандия, Испания и Англия, които са най-развити. Като треньор доказах, че българите сме талантливи и  кадърни, тъй като спечелих 5 шампионски титли в зала, 2 – на открито и 2 купи на Италия. Те резултатите говорят.

Имаме възможност за много добро развитие и поради този факт се върнах в България, искам да вдигнем нивото на спорта.

Както във всеки друг спорт, може би и тук има проблеми.  Какви са те- от финансов, кадрови характер?

 Проблемът при нас е материалната база. Истинският хокей се играе на изкуствена трева с водна настилка. Тоест, теренът се пръска и задържа водата. До момента в България го няма това нещо, което показва, че в материално отношение сме изоставащи.

Доста от клубовете нямат големи терени, което не позволява скоростното развитие за над 16-годишните. А големият спорт се играе на голям терен. Клубовете имат много деца, развиват се, но до 16 години. След това те трябва да преминат в  11 на 11. Но фактът, че няма терен, на който да се тренира, затруднява положението, тъй като те тренират на малко пространство, с малък брой хора. И като отидат на голямото, в първите мачове имат затруднения. Това е единият проблем.

Кадрови проблем също съществува. Липсата на заплащане на труда. Не само в хокея, а в спорта като цяло министерството до този момент не е въвело програма за заплащане и стимулиране на треньорските кадри. И това са проблемите- кадрови, финансовият е основен, мотивация, материална база.

А как се развива този спорт на Балканите и какво е нашето място там?

В последните 4-5 години Турция е най-бързо развиващата се държава в хокея на Балканския полуостров. Турция е огромна държава и се наблюдава, че в последните години започнаха много спортове да се практикуват и да се развиват. Освен това и университетският спорт там е доста развит. Какво правят там: Един от развиващите се отбори е към полицията, хокеистите са назначени на заплата, тренират двуразово и отиват и играят.

Друг факт е, че имат много изселници в Германия, а за Германия ще кажа само, че е олимпийски шампион. И много от децата играят хокей и имат обмен на опит, т.е. целият национален отбор на Турция отива за месец в Италия и играят с германските отбори. Една, две, три години така и на четвъртата нормално да се научат при обмена и да дръпнат напред. Това е основното, с което те ни превъзхождат в последните години. Но все още имаме успешни игри срещу тях, така че не ме много изостанали. Ако направим два големи терена като центрове за хокей, тъй като имаме един на Албена, ние също можем да ги стигнем, защото ние пък сме талантливи.

В Гърция е обратното, там след олимпиадата имат 4-5 терена, но  те не съумяха да използват тази база. Една малка Гърция с олимпийски терени на водна основа, сега трябваше да е много напред, а те са горе-долу на нашето ниво.  Системата, която ние създадохме за детско-юношеския спорт, при тях липсва. Имат 1-2 клуба с общо 20 деца. А тук само във вашата зона са 50 деца в една възрастова група.

А в Сърбия в последните години, особено след войната нещата тръгнаха назад.

За мен странна е Румъния, тъй като в Румъния,  имаха два центъра за хокей и доста прилично се движеха в рамките на 5-6 години, след което може би финансирането при тях се оказа огромен проблем и позамря спортът.

Македония също има спорт, но едва в последните 4-5 години се създаде там федерация. Участват на Балканиада епизодично, надяваме се декември да дойдат и да покажат някаква спортна форма.

А  родопските хокеисти  отличават ли се с някакви по-особени качества?

В последните години от Зона Родопи- от Чепинци и от Баните има представители в националния отбор, при момичетата има и от Златоград. От всеки един клуб от Родопите има представител в гарнитурите.

Може би са по-дисциплинирани, по-мотивирани и физически са по-здрави и да се надяваме след провеждането на такива семинари и спортно-технически, т.е технико-тактически, да бъдат също така на по-добро ниво.

С какво хокеят  би могъл да измести цар футбол?

С цар футбол трудно биха са справили много спортове –финансовата страна, рекламната, медийната отзивчивост.

Но ние сме част от един спорт, който преди всичко е джентълменски, приятелски, арогантността при хокея липсва и именно точно тези неща могат да привлекат повече деца към хокея. Няма я тази груба игра при нас, обидните реплики липсват. Футболното хулиганство е огромен проблем на нацията и наистина е много жалко.

В хокея това нещо го няма и да се надяваме, че няма и да го има. Бил съм и на световно първенство и на европейски първенства с други отбори и там всички отбори са приятели, има толерантност.  И точно това е превъзходството на нашия спорт. Приятелството и джентълменството са в основата.

А Вие, за първи път ли посещавате Рудозем и в частност Чепинци?

Тук съм за първи път, но Родопите съм ги посещавал и досега и ми е позната магията на планината.  

Какво ще пожелаете на децата от Родопите, които се занимават с хокей и по какъв начин бихте ги мотивирали да продължат да го правят?

Пожелавам им първо да са здрави, да си слушат треньорите, да тренират упорито и да се представят добре.

А ще ги мотивирам като ги вземам в националните отбори, да излизат по Европа и да видят как играят в различните държави и да се учим, да се представяме добре, тъй като ако не се представяме добре, няма да имаме възможност да излизаме и да участваме на такива първенства. И освен това да наблягат на ученето, защото спортът и хокеят в частност им дават големи възможности да излизат навън.

 Хокеят може да им помогне да се реализират и в други сфери, в които желаят. Например иска някой да отиде да учи икономика в Италия- получава стипендия с хокея като спортист и учи икономика и си играе хокей за удоволствие. Нашият спорт предоставя тази възможност.

© Рудозем днес

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Треньорът на националите по хокей на трева беше в Чепинци по покана на местния отбор
05.11.2013 | 14:36
3670
снимка: teacher.bg

В края на миналата седмица треньорът на националния отбор по хокей на трева Стефан Чавдаров беше в Чепинци по покана на местния хокеен клуб.

В  петък останалите отбори от Зона Родопи също бяха дошли в Чепинци и в този ден Стефан Чавдаров атестираше хокеистите от националния отбор и гарнитурите, преди предстоящата Балканиада през декември, която ще се проведе в нашата страна. Две от чепинските момчета – Никалъс Пехливанов и Борислав Хутев  се представиха най-добре в петте проведени теста.

Ето какво сподели треньорът на националния отбор по хокей на трева специално за „Рудозем днес”:

Г-н Чавдаров, как ще убедите хората да не подценяват хокея на трева?

Хокеят на трева е млад спорт и е нов за България. Развива се едва от последните 20 години. И да не забравяме, че хокеят на трева е първият олимпийски колективен спорт. От 1908 година официално е в семейството на олимпийските спортове. А за първи път се практикува още от 1986 година във Великобритания. Това е един спорт с традиции и със 100 години в олимпийското движение. Само поради този факт не бива да бъде подценяван  в световен мащаб.

А в България в последните години бурно с развива – в последните 10 години има 20 създадени нови клуба при подрастващите. В мъжкото направление в момента са 8 отбора, а в женското- 5.

Зона Родопи е една от най-бързо развиващите се зони. Има редица успехи- като започнем с клуба на Баните,  който до преди 3-4 години беше хегемон при подрастващите. Какво имам предвид- шампион при 14, 16, 18-годишните, и жени дори. Сега най-бързоразвиващ се е „Чепинци”, където сме и домакини. Те последно спечелиха златните медали при 14-годишните и участваха успешно при 16-годишните. Надявам се на първенството в зала, което тепърва предстои, да покажат същите успехи.

А Вие от колко време се занимавате с този спорт?

Аз се занимавам от 1994 година. Тогава за първи път практикувах този спорт като състезател. След което станах треньор, бил съм в управата на клубове.

А какво или кой ви мотивира да се занимавате именно с този спорт?

Хокеят е един от новите и интересни спортове – колективизмът в него може би най-много ми хареса. Аз започнах от футбол. Тренирахме футбол и бяхме хомогенна група в училище. И учител по физическо ни „зариби” с този спорт. Интересното беше това, че имаше редица състезания, както е и в момента, редица турнири. Играехме почти всяка седмица. Имахме възможност да излизаме в чужбина, тъй като всяка година има европейски клубни национални първенства.

Броят на състезанията и това, че се създават нови контакти, приятелства, всичко това беше много интересно за нас. И така се запалих по спорта. След това завърших Спортна академия през 2002 година, специалност Хокей. В момента съм редовен докотрант. Бил съм треньор на националния отбор- жени. 4-5 години имам успехи- балкански, осмо място в Европа с девойки, 19-то с жени, което за нашите условия и за нашия млад спорт не е малко. Последните 5 години бях треньор в Италия, а Италия е на 15-то място в света. А на клубно ниво са в първите десет в Европа, наред с Германия, Холандия, Испания и Англия, които са най-развити. Като треньор доказах, че българите сме талантливи и  кадърни, тъй като спечелих 5 шампионски титли в зала, 2 – на открито и 2 купи на Италия. Те резултатите говорят.

Имаме възможност за много добро развитие и поради този факт се върнах в България, искам да вдигнем нивото на спорта.

Както във всеки друг спорт, може би и тук има проблеми.  Какви са те- от финансов, кадрови характер?

 Проблемът при нас е материалната база. Истинският хокей се играе на изкуствена трева с водна настилка. Тоест, теренът се пръска и задържа водата. До момента в България го няма това нещо, което показва, че в материално отношение сме изоставащи.

Доста от клубовете нямат големи терени, което не позволява скоростното развитие за над 16-годишните. А големият спорт се играе на голям терен. Клубовете имат много деца, развиват се, но до 16 години. След това те трябва да преминат в  11 на 11. Но фактът, че няма терен, на който да се тренира, затруднява положението, тъй като те тренират на малко пространство, с малък брой хора. И като отидат на голямото, в първите мачове имат затруднения. Това е единият проблем.

Кадрови проблем също съществува. Липсата на заплащане на труда. Не само в хокея, а в спорта като цяло министерството до този момент не е въвело програма за заплащане и стимулиране на треньорските кадри. И това са проблемите- кадрови, финансовият е основен, мотивация, материална база.

А как се развива този спорт на Балканите и какво е нашето място там?

В последните 4-5 години Турция е най-бързо развиващата се държава в хокея на Балканския полуостров. Турция е огромна държава и се наблюдава, че в последните години започнаха много спортове да се практикуват и да се развиват. Освен това и университетският спорт там е доста развит. Какво правят там: Един от развиващите се отбори е към полицията, хокеистите са назначени на заплата, тренират двуразово и отиват и играят.

Друг факт е, че имат много изселници в Германия, а за Германия ще кажа само, че е олимпийски шампион. И много от децата играят хокей и имат обмен на опит, т.е. целият национален отбор на Турция отива за месец в Италия и играят с германските отбори. Една, две, три години така и на четвъртата нормално да се научат при обмена и да дръпнат напред. Това е основното, с което те ни превъзхождат в последните години. Но все още имаме успешни игри срещу тях, така че не ме много изостанали. Ако направим два големи терена като центрове за хокей, тъй като имаме един на Албена, ние също можем да ги стигнем, защото ние пък сме талантливи.

В Гърция е обратното, там след олимпиадата имат 4-5 терена, но  те не съумяха да използват тази база. Една малка Гърция с олимпийски терени на водна основа, сега трябваше да е много напред, а те са горе-долу на нашето ниво.  Системата, която ние създадохме за детско-юношеския спорт, при тях липсва. Имат 1-2 клуба с общо 20 деца. А тук само във вашата зона са 50 деца в една възрастова група.

А в Сърбия в последните години, особено след войната нещата тръгнаха назад.

За мен странна е Румъния, тъй като в Румъния,  имаха два центъра за хокей и доста прилично се движеха в рамките на 5-6 години, след което може би финансирането при тях се оказа огромен проблем и позамря спортът.

Македония също има спорт, но едва в последните 4-5 години се създаде там федерация. Участват на Балканиада епизодично, надяваме се декември да дойдат и да покажат някаква спортна форма.

А  родопските хокеисти  отличават ли се с някакви по-особени качества?

В последните години от Зона Родопи- от Чепинци и от Баните има представители в националния отбор, при момичетата има и от Златоград. От всеки един клуб от Родопите има представител в гарнитурите.

Може би са по-дисциплинирани, по-мотивирани и физически са по-здрави и да се надяваме след провеждането на такива семинари и спортно-технически, т.е технико-тактически, да бъдат също така на по-добро ниво.

С какво хокеят  би могъл да измести цар футбол?

С цар футбол трудно биха са справили много спортове –финансовата страна, рекламната, медийната отзивчивост.

Но ние сме част от един спорт, който преди всичко е джентълменски, приятелски, арогантността при хокея липсва и именно точно тези неща могат да привлекат повече деца към хокея. Няма я тази груба игра при нас, обидните реплики липсват. Футболното хулиганство е огромен проблем на нацията и наистина е много жалко.

В хокея това нещо го няма и да се надяваме, че няма и да го има. Бил съм и на световно първенство и на европейски първенства с други отбори и там всички отбори са приятели, има толерантност.  И точно това е превъзходството на нашия спорт. Приятелството и джентълменството са в основата.

А Вие, за първи път ли посещавате Рудозем и в частност Чепинци?

Тук съм за първи път, но Родопите съм ги посещавал и досега и ми е позната магията на планината.  

Какво ще пожелаете на децата от Родопите, които се занимават с хокей и по какъв начин бихте ги мотивирали да продължат да го правят?

Пожелавам им първо да са здрави, да си слушат треньорите, да тренират упорито и да се представят добре.

А ще ги мотивирам като ги вземам в националните отбори, да излизат по Европа и да видят как играят в различните държави и да се учим, да се представяме добре, тъй като ако не се представяме добре, няма да имаме възможност да излизаме и да участваме на такива първенства. И освен това да наблягат на ученето, защото спортът и хокеят в частност им дават големи възможности да излизат навън.

 Хокеят може да им помогне да се реализират и в други сфери, в които желаят. Например иска някой да отиде да учи икономика в Италия- получава стипендия с хокея като спортист и учи икономика и си играе хокей за удоволствие. Нашият спорт предоставя тази възможност.

Наталия Кехайова
©Рудозем днес





Последни новини
Моторни масла: Любопитни факти
Оригинални турски килими - тенденции в дизайна
Най-мощните къртачи за ремонт
Мокасини на платформа - Класика с модерен привкус
Хокейният клуб в Чепинци - една приказка с тъжен край
Чепинските хокеисти участваха в турнира в село Баните
Как да изберете детски маратонки за момче за ежедневно носене?
БЕЗценна книга за историята на Чепинци излезе след 20-годишни проучвания
Със злато в три спорта завършва областният етап от Ученическите игри за СУ-Чепинци
Предимствата на купуването на суха храна за котки в големи опаковки