За дейностите на фабриката в Рудозем и за пътя на рудата- едно интервю с инж. Венко Димитров

Какъв е пътят на рудата? Много от по-младите жители на общината не са запознати с дейностите, които се извършват във фабриката.
 

Във фабриката се преработва добитата руда от рудниците и след преработката се добива оловен и цинков концентрат. След това се изпраща в комбината за КЦМ- комбинат за цветни метали r се извлича чистото олово.

Технологичният път на рудата е следният: След като се добие от  рудниците, рудата постъпва във фабриката по въжени линии.След това преминава в приемни бункери, от където се натрошава, защото е с ниско съдържание на олово и цинк. За да може да се извлече, първо се натрошава до едрина 50 см на 2.5 см. След ситното натрошаване имаме вътрешни бункери, където се акумулира натрошената руда. След това се подава за смилане в мелници- топкови мелници, в които смилащата среда се състои от метални топки. В момента работят 4 мелници, преди са работили 9, но тогава е имало голямо количество руда. Сега рудниците са малко и затова работят само 4. Рудата се смила до много ситно състояние и се подава за флотация. Във флотацията вече трябва от цялата маса да се извлекат само оловото и цинкът. При нас действа селективният принцип и схемата е такава, че първо се извлича оловото. Това става под формата на пенен продукт- обработват се регенти, които въздействат първо на оловото- първо то флотира на повърхността, а цинкът и скалната маса се потискат. В следващите етапи имаме цинкова флотация, при която цинкът се извлича, а се потиска само скалната маса. И последно тя отива във хвостохранилищата за отпадък. След това се поддава на филтрация, т.е. обезводняване и така се стига до крайния продукт- концентратите.

От кои рудници преработвате руда?

В момента преработваме от „Крушев дол” и „Бориева”. Досега преработвахме на ишлеме и рудата от „Рудметал”, която се добива в Рудозем. Засега все още нямаме договор с тях и затова от 2-3 месеца не преработваме тяхна руда.

Колко човека работят във фабриката?

В момента- 116 човека. Преобладават мъжете. Средата не е и за жени. Единствено само жени са флотериерите.

Има ли шанс за по-голяма заетост- за назначаване на още хора във фабриката?

След увеличаване на производството може да се назначат, но няма да е в големи размери.

Въпросът ми е по повод информацията, че отново ще заработи рудник „Върба”и затова ще ви трябват ли още хора?

Ние имаме достатъчно от мощности да поемем и рудник „Върба”, без да увеличаваме числения състав.

В момента се строи водопровод от „Върба” към Фабриката. Можете ли да ни разкажете нещо повече за това?

Целта на този водопровод е да може да отвежда рудничните води от самия рудник  „Върба” след пускането му в експлоатация  и тия руднични води да не отиват в реката, а да идват във Фабриката.  Намерението ни е да се използват за технологични нужди и след това да се транспортират към хвостохранилището. Това е целта на водопровода. Дължината му е един километър.

 Основната цел е за частично или ако може за пълно водоснабдяване на фабриката.Плюс това от екологична гледна точка да не замърсяваме река Арда. Просто рудничните води да се транспортират до хвостохранилището, заедно с отпадъка от фабриката.
Водопроводът почти е готов- трябва да изчакаме само известно време, понеже има междинни шахти, за които се изисква технологично време бетонът да добие тази твърдост, която е необходима. Имаме и една малка част за довършване на самия водопровод. Останали са около 40-50 метра.

Знаем, че фабриката е построена в началото на 50-те години на миналия век и е била най-голямата фабрика на Балканския полуостров за преработка на олово-цинкова руда.

Тази фабрика е строена 1952 година, пусната е през ноември месец. Действително тя беше най-голямата фабрика за олово-цинкова руда на Балканския полуостров по преработка на олово и цинкови руди. В момента има по-голяма фабрика, където се преработват медни руди, но за олово-цинковите руди си остава най-голямата – като капацитетни възможности. Но вече поради ограничения добив на рудниците - по-малкия добив на руда, който постъпва, не може да работи фабриката с тези мощности, с които е работила едно време. Преди работеше с 9 мелници, сега работи с 4. Като част от мелниците са демонтирани вече. Но тенденцията е да ги увеличаваме. В момента работят 4 с тенденция да възстановим още една и да станат 5 и да имаме още по-големи капацитетни възможности.

Преди преработвахме по 1 600 000 тона руда на година. Сега преработваме около 270 хиляди тона годишно. Като ние имаме много по-големи възможности- до 400 хиляди спокойно можем да преработваме в момента.

Така че един рудник, който бихме добавили, не е проблем. Дори за „Шахоница” също има концесии и ако се разработи рудника, също няма да е проблем да я преработваме.

А как стои въпросът със залежите през годините- повишава ли се или спада съдържанието на олово и цинк в добитата руда?

То е променливо. Да ви кажа в момента на ликвидацията на рудниците през 1998 година сумарното съдържание, с което постъпваше рудата във фабриката, не беше по-голямо от сегашното. Има данни, когато е 5 %, 6%, имаше периоди 2002-2006, 2007, когато имахме сумарно съдържание 6-7 %. Всичко зависи до разработването на нови работни места. Тенденцията е да се увеличават съдържанията, тъй като сега се извършва удълбаване на шахта „Крушев дол”, с което ще се разкрият по-добри работни места и съдържанието естествено ще скочи.