Исмет Садъков: Кметът трябва да бъде като лекар - да предразполага хората и да бъде съпричастен към проблемите им

Имахме привилегията и честта да се срещнем с един от бившите кметове на най-голямото населено място в община Рудозем.

3 последователни мандата се печелят трудно- цената е висока - пълна отдаденост. За рецептата за политическото дълголетие, за удовлетворението и пропуснатите възможности, за бившите и настоящите лица в рудоземския политически живот разговаряхме с Исмет Садъков.

Преди малко повече от година 11 наши съграждани бяха наградени с почетни плакети за принос в изграждането, развитието и популяризирането на община Рудозем. Вашето име също беше сред заслужилите това отличие. Какъв е коментарът Ви за тази инициатива?
Аз най-напред искам да благодаря за номинацията на Общински съвет и на ръководството на общината. Може би има други по-заслужили хора от населеното място, но така са решили. Мисля, че съм допринесъл до известна степен за развитието на село Чепинци в частност и съответно за популяризирането на общината. Период от 3 мандата никак не е малко време да работиш за обществото.

Да управляваш най-голямото рудоземско село в продължение на 12 години наистина е постижение. Ще споделите ли каква е рецептата това да се случи?

Рецептата е 24 часа да бъдеш на разположение на хората. Идвали са по всяко време вкъщи-без значение от това дали денят е работен, или почивен. Телефонът ми никога не е бил изключен. Винаги съм го предоставял на хората, за да имат връзка с мен. Важно е да си близо до проблемите на хората. Желанието ми през всичките тези години е било Чепинци да бъде едно развиващо се населено място. И да задържим младите хора тук.
Рецептата е такава- да си близо до хората и да правиш така, че да топиш дистанцията между кмета и обикновения човек. Кметът трябва да бъде като лекар - така да предразполага, да бъде съпричастен към проблемите на хората, да е ангажиран с разрешаването им. Също така е много важно кметът да бъде в добри отношения с общинското ръководство.

Моят дядо беше известна публична личност. Около 40 години беше имам в джамията. Благодарение на неговите съвети изкарах 3 мандата. Той ми казваше така: „Има няколко групи хора тук. Една група постоянно ще идват при теб, ще искат, ще искат, но знай, че те не са на зор. Ще има други хора, които ще ти говорят хубави приказки, обаче не ти мислят доброто. И има едни хора, които никога няма да дойдат и да те потърсят- та ако можеш на тях да помогнеш…“ Той ми даваше много полезни съвети и съм се опитвал да се вслушвам в думите му.

За този период кой беше най-сериозният проблем, срещу който се изправихте и успяхте ли да го разрешите?

Най-сериозният проблем беше хиперинфлацията през 1994 година, по време на Жан Виденов. Беше една тежка зима. 5-6 хляба се купуваха с една пенсия. И тогава благодарение на животните, изкупуването на млякото и зимнината, която си бяхме приготвили, оцеляхме през зимата. Литър прясно мляко беше 500 лв. И един хляб струваше толкова. Друг голям проблем беше хлебната криза, която дойде впоследствие. Тогава кметовете се бяхме превърнали в хлебари. С колите на НАРКООП ходихме и разпределяхме хляба по магазините.  Тогава на 4-членно семейство се полагаше един хляб.

А кое събитие Ви е донесло най-голямо удовлетворение?

Едно от нещата, с които се гордея, е, че по мое време започна да функционира ДИЕЛ. Сградата беше развалина, беше ипотекирана. Когато дойдоха при мен, разбрах, че намеренията им са сериозни. Направихме всичко възможно да открием собственика на сградата и сделката стана факт. И до ден днешен работят около 150 човека в населеното място. Жалко, че си отиде млад собственикът, той имаше амбициите предприятието да стане много известно. То и сега е на световно ниво, но се чувства липсата на този човек.
Приятно ми е, че това предприятие заработи по мое време, даже тук имам една грамота от фирмата- за подкрепа и съпричастност . Наистина направих каквото беше по силите ми, защото това си е поминък. От 1996 година насам… Това е една гордост за мен, изпитвам лично удовлетворение. А личното удовлетворение от свършена работа никой не може да ти го отнеме.
Като започнах да говоря за развитието на Чепинци, няма как да не спомена и покойният депутат Кафеджиев. Този човек страшно много помогна на селото. За всички инвестиции, които станаха тук от 90-та година насам, той има най-голяма заслуга. Жалко, че си отиде млад.

Съжалявате ли за нещо, което не сте успели да изпълните през тези 12 години?

Съжалявам, че канализацията на населеното място не можа да се финализира и може би до ден днешен все още няма държавна приемателна комисия. Милиони пари се хвърлиха за тази канализация и водопровода, но едно съоръжение колкото и добре да е направено, не се ли поддържа, то се руши. Имаше период, в който се замрази обектът, нямаше финансиране. Няколко пъти съм писал докладни записки до министъра на околната среда, до областния управител, до прокуратурата. Още си ги пазя тези докладни при мен- че обектът се руши, че е опасен за хората, компрометира се, защото имаше неасфалтирани отсечки, затлачваше се самата канализация. И сега не знам за в бъдеще това съоръжение как ще се пусне в експлоатация, защото ще има много дефекти, ще трябват много средства да се възстанови. Макар че в самия договор за изпълнение има една клауза, според която около 20% от финансирането се задържа за такива неща- след като дойде време да се приеме, да се възстановяват.
Водоемът по мое време се направи- около 700 кубика е. Стои празен. Когато е празен от самата влага ерозира съоръжението. То струваше около 300 000 лв. Говорили сме няколко пъти с общинското ръководство, с кмета да наблягат на тази тема. Защото водоснабдяването в Чепинци е голям проблем- особено в летните месеци- хората се принудиха по махали да си търсят алтернатива за справяне с проблема.
Също така съжалявам, че не можа да се отвори пътят за Гърция. Защото там също ми е болно, като се разхождам към границата. Пътят беше в много добро състояние. Но в момента се руши. Това са европейски пари, но същевременно са и наши пари. Ние сме данъкоплатци. Не може цялата европейска комисия да накара Гърция да си изпълни ангажимента спрямо България. 1998 година, когато външен министър беше Надежда Михайлова, подписахме споразумение за 3-те КПП-та, а ние да даваме около 30% от водите на река Места. 2-те КПП-та вече функционират, а нашето?! В същото време пътят се руши- кой носи отговорност за тази работа?!Това е един вид безхаберие от страна на институциите. Даже ми е идвала една идея- като инициативен комитет от Чепинци да сезираме европейската комисия за борба с измамите. Защото де факто това е една измама. Не може 12 метра широк път, асфалтов, какъвто няма в област Пловдив, в момента да е една екопътека. И в момента това е може би една от най-скъпите екопътеки в ЕС, или горски път. Това е възмутително.

Миналата пролет, когато течеше предизборна кампания преди провеждането на парламентарния вот, г-жа Дора Янкова беше в Чепинци. След кратък разговор с Вас, тя сподели, че Вие не можете да се лекувате в Окръжна болница, защото санитарният възел в отделението не е приспособен за трудноподвижни хора. Тя каза „Сега ние трябва да напишем писмо и да го искаме това да се случи“. Въпросът ми е имате ли информация дали в крайна сметка имаше развитие по тази тема?

По принцип знам, че г-жа Янкова е сериозен политик, не знам дали е пращала писмо или нещо, но до ден днешен отделението не е ремонтирано. Правят се ремонти в други отделения, но би трябвало най-напред да се направи ремонтът в отделението за хора, които имат проблеми на опорно-двигателния апарат. Не може санитарният възел да е в състоянието, в което е бил при откриването на болницата. И това наистина е голям проблем- не само за мен, но за всички, които са трудноподвижни.

И има един много съществен проблем в болницата в Смолян - липсата на обществена тоалетна. Хиляди народ минават през това заведение и има възможност да се направи една обществена тоалетна в района на болницата- нека се таксува, нека се плаща, но да имат условия хората. А не да бягат по етажите, да се крият около необезопасените сгради, намиращи се в близост. Дори има един нелеп смъртен случай преди години… Аз понеже често посещавам това болнично заведение и ми е направило впечатление, че липсата на обществена тоалетна е голям проблем. Но така или иначе до ден днешен няма решение. По принцип здравият човек не може да го разбере това нещо…

Като заговорихме за болници… Напролет, когато беше официалното откриване на рудоземското здравно заведение, Вие отправихте препоръка към Лютви Местан да помагат с каквото могат, защото това заведение може би ще се превърне в лечебен център за цялата Смолянска област…
Вече се говори, че идват хора от различни краища на страната. Прогнозата Ви май се оказа вярна. Вие доволен ли те от услугите, които се предоставят там?Какви са впечатленията Ви?

Наистина, това беше много добро начинание. Доколкото имам информация, хора от цялата страна идват на рехабилитация тук. Не знам доколко е вряно, но мисля, че в общината имаше нужда от едно такова заведение, дори и в областта. А относно самата апаратура- има неща, които ги няма другаде в страната. На мен, или на някой с моите проблеми е много трудно да отдели време веднъж или два пъти годишно да ходи в Павел баня, или другаде. Това е свързано с разходи, придружители, с пътуване. В тази връзка това е много добро начинание. Дано се развиват и занапред. Слушам, че имат такова намерение- да разширяват базата. И най-вече полезното е, че има ефект от тези процедури. Аз по мене съдя. Като ходих на процедури по стълбите на 3 почивки се изкачвах до горе. А сега съм по-жизнен, по-добре. Не знам, може и друга да е причината, но на мен ми се отразиха добре тия процедури. Затова е хубаво да се помага- от общината, от НОИ- кой с каквото може да помага. Защото нашият регион е такъв, че има много хора с проблеми на опорно-двигателния апарат. А ако живот и здраве доживеем да се отвори този път за Гърция, може би ще идват и от там пациенти да се лекуват.

Дано и тази Ваша прогноза се окаже вярна! Вие сте бивш кмет с дълъг стаж и няма как да се въздържим да не Ви питаме за коментар и оценка на това, което се случва в града в последните години.

По принцип се въздържам да коментирам работата на мои колеги, защото по различен начин могат да се тълкуват думите. Стремил съм се, ако са искали съвет от мен, да бъда от полза на моите колеги.

Но моето впечатление е, че вървим на прав път. Развива се общината. Доста се инвестира в последните 1-2 години. Прави ми добро впечатление, че ОБС работи в добри отношения с общинското ръководство. Имало е години с много противоречия – стигало се е даже до разпускане на ОБС, напускане на съветници- бурни времена бяха… Но сега виждам, че вървят в една посока ОБС и ръководството, което е добре за общината.
Хубавото е, че почти във всички населени места се работи. Дано да не стане така, че в бъдеще пак само в централизираните, големите градове да вървят инвестициите, а в провинциалните населени места да е малко по-трудно. Но мисля, че това правителство си направи поука от предишното управление.
А що се отнася до настоящия общински кмет – той трябва да продължи в същия дух – има си опозиция, което е нормално. А когато има опозиция, по-малко грешки се правят. Опозицията трябва да е силна, за да бъде силен кметът. На мен много хора са ми помагали, като са ме критикували.

Вие сте работили с 4-ма от общинските кметове. С какво ще запомните всеки от тях?

Да, така е. Ами да започна с г-н Бояджев. Той беше пробивен кмет- работеше със замах. Един случай ще ви кажа по време на хлебната криза. Брашното се разпределяше по общини, но определени общини бяха по-облагодетелствани. И тогава си спомням в Средногорци един прицеп с брашно беше затворен и чакахме тук до късно да дойде брашното,  фурните чакаха да започнат да пекат хляб. Бояджиев отиде тогава и отвори с една щанга камиона, претовари брашното да го кара към Рудозем. Прокурорът вървеше след него. Както и да е, не се стигна до съдилища, или такова нещо. Упорит беше, мислеше за населението- да не останем без хляб, защото тогава беше много трудно време…

Г-н Хутев с голям резултат спечели изборите, но като че ли нещо се стресна в началото, че общината имаше някакви задължения и малко кураж не му достигна да продължи мандата. Иначе е много широкообхватна личност. В много насоки имаше идеи. Щеше да бъде много полезен, ако беше изкарал целия мандат, но не му стигна куражът да продължи. И така стана, че се оттегли…

Относно Румен Якимов- той имаше специфично отношение към селските кметове. Даваше ни пълна свобода на действия да работим за развитието на населените места. Най-много по негово време съм ходил в командировки в столицата. Внасял съм проекти лично в отделните министерства. Даваше ни пълна свобода да работим за населеното място…

Г-н Чакъров в началото малко партийно подхождаше спрямо селските кметове. Той беше много пробивен кмет в София. Най-големите проекти – последните асфалтирания и нови улици в Чепинци  по негово време бяха станали. Но малко му пречеше това, че политизираше нещата. Той после разбра, че е грешка, но малко късно. Защото най-големия актив на общинския кмет са селските кметове. Един вид те му изграждат имиджа в населените места. Но и той беше добър кмет…
В заключение искам да кажа, че няма кмет, който да не иска да работи, да се доказва и да остави нещо за поколенията. Но различни характери, различни времена, различни ситуации. По-лесно се става депутат, отколкото кмет- защото на депутата не му се търси пряка отговорност. Докато кметът през 4 години се явява на изпит и се оценява от населението за изминалите години. Това е изпитът- изборите.

А какъв е коментарът ви относно работата на кметовете в Чепинци, които заемат длъжността след Вашето оттегляне? И какво ще посъветвате настоящия…

Аз и преди малко ви казах, че избягвам да давам оценка на мои колеги. Но ще подчертая още веднъж, че няма кмет, който да не иска да работи- просто въпрос на подход и на принципи. Справят се колегите, друг е въпросът, че има обективни причини някои неща да не се случват. Просто не всичко е в техните правомощия. Относно настоящия кмет- по мнения, които чувам от хората, той малко по-изолирано работи. Бих го посъветвал да е по-често сред хората и особено когато идват външни хора, да бъде сред тях. Кметът на населеното място е домакинът на населеното място. Той трябва да посреща и изпраща гостите. Аз и на него съм му давал съвет да бъде „в центъра на вниманието“.
 

…В заключение искам да споделя няколко неща.

Имаше една традиция да се помага на болни хора с акции за доброволно набиране на средства. Имаше преди време едно момиче,  което заболя и се налагаше много скъпа операция. Тогава близките се обърнаха към мен, отидох от приятели направих заем като обещах, че ще го върна в рамките на седмица. И така започна една акция за събиране на средства между хората. Сега това момиче е семейно, има си деца… И има още много такива случаи. Към джамията има фонд Здравеопазване, но е хубаво от страна на кметствата да има такава инициатива, да има една сметка, в която да се набират средства. Защото в тия трудни времена с това наше здравеопазване много хора изпадат в незавидно положение. А пък ние трябва да си помагаме…

Освен това, искам да използвам възможността и да се обърна към всички кметове, служители на общинска администрация, служители на кметство- Чепинци и жителите на населеното място, с които съм работил. Искам да им благодаря и да поискам прошка. Правил съм грешки, сигурно, защото казват, че който не работи, той не греши. Та и аз съм правил грешки, дано не са били фатални. И на последно място искам да благодаря на моето семейство, за търпението, защото те бяха най-лишени от внимание.

© Рудозем днес

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Исмет Садъков: Кметът трябва да бъде като лекар - да предразполага хората и да бъде съпричастен към проблемите им
01.12.2014 | 06:50
4101
снимка: teacher.bg

Имахме привилегията и честта да се срещнем с един от бившите кметове на най-голямото населено място в община Рудозем.

3 последователни мандата се печелят трудно- цената е висока - пълна отдаденост. За рецептата за политическото дълголетие, за удовлетворението и пропуснатите възможности, за бившите и настоящите лица в рудоземския политически живот разговаряхме с Исмет Садъков.

Преди малко повече от година 11 наши съграждани бяха наградени с почетни плакети за принос в изграждането, развитието и популяризирането на община Рудозем. Вашето име също беше сред заслужилите това отличие. Какъв е коментарът Ви за тази инициатива?
Аз най-напред искам да благодаря за номинацията на Общински съвет и на ръководството на общината. Може би има други по-заслужили хора от населеното място, но така са решили. Мисля, че съм допринесъл до известна степен за развитието на село Чепинци в частност и съответно за популяризирането на общината. Период от 3 мандата никак не е малко време да работиш за обществото.

Да управляваш най-голямото рудоземско село в продължение на 12 години наистина е постижение. Ще споделите ли каква е рецептата това да се случи?

Рецептата е 24 часа да бъдеш на разположение на хората. Идвали са по всяко време вкъщи-без значение от това дали денят е работен, или почивен. Телефонът ми никога не е бил изключен. Винаги съм го предоставял на хората, за да имат връзка с мен. Важно е да си близо до проблемите на хората. Желанието ми през всичките тези години е било Чепинци да бъде едно развиващо се населено място. И да задържим младите хора тук.
Рецептата е такава- да си близо до хората и да правиш така, че да топиш дистанцията между кмета и обикновения човек. Кметът трябва да бъде като лекар - така да предразполага, да бъде съпричастен към проблемите на хората, да е ангажиран с разрешаването им. Също така е много важно кметът да бъде в добри отношения с общинското ръководство.

Моят дядо беше известна публична личност. Около 40 години беше имам в джамията. Благодарение на неговите съвети изкарах 3 мандата. Той ми казваше така: „Има няколко групи хора тук. Една група постоянно ще идват при теб, ще искат, ще искат, но знай, че те не са на зор. Ще има други хора, които ще ти говорят хубави приказки, обаче не ти мислят доброто. И има едни хора, които никога няма да дойдат и да те потърсят- та ако можеш на тях да помогнеш…“ Той ми даваше много полезни съвети и съм се опитвал да се вслушвам в думите му.

За този период кой беше най-сериозният проблем, срещу който се изправихте и успяхте ли да го разрешите?

Най-сериозният проблем беше хиперинфлацията през 1994 година, по време на Жан Виденов. Беше една тежка зима. 5-6 хляба се купуваха с една пенсия. И тогава благодарение на животните, изкупуването на млякото и зимнината, която си бяхме приготвили, оцеляхме през зимата. Литър прясно мляко беше 500 лв. И един хляб струваше толкова. Друг голям проблем беше хлебната криза, която дойде впоследствие. Тогава кметовете се бяхме превърнали в хлебари. С колите на НАРКООП ходихме и разпределяхме хляба по магазините.  Тогава на 4-членно семейство се полагаше един хляб.

А кое събитие Ви е донесло най-голямо удовлетворение?

Едно от нещата, с които се гордея, е, че по мое време започна да функционира ДИЕЛ. Сградата беше развалина, беше ипотекирана. Когато дойдоха при мен, разбрах, че намеренията им са сериозни. Направихме всичко възможно да открием собственика на сградата и сделката стана факт. И до ден днешен работят около 150 човека в населеното място. Жалко, че си отиде млад собственикът, той имаше амбициите предприятието да стане много известно. То и сега е на световно ниво, но се чувства липсата на този човек.
Приятно ми е, че това предприятие заработи по мое време, даже тук имам една грамота от фирмата- за подкрепа и съпричастност . Наистина направих каквото беше по силите ми, защото това си е поминък. От 1996 година насам… Това е една гордост за мен, изпитвам лично удовлетворение. А личното удовлетворение от свършена работа никой не може да ти го отнеме.
Като започнах да говоря за развитието на Чепинци, няма как да не спомена и покойният депутат Кафеджиев. Този човек страшно много помогна на селото. За всички инвестиции, които станаха тук от 90-та година насам, той има най-голяма заслуга. Жалко, че си отиде млад.

Съжалявате ли за нещо, което не сте успели да изпълните през тези 12 години?

Съжалявам, че канализацията на населеното място не можа да се финализира и може би до ден днешен все още няма държавна приемателна комисия. Милиони пари се хвърлиха за тази канализация и водопровода, но едно съоръжение колкото и добре да е направено, не се ли поддържа, то се руши. Имаше период, в който се замрази обектът, нямаше финансиране. Няколко пъти съм писал докладни записки до министъра на околната среда, до областния управител, до прокуратурата. Още си ги пазя тези докладни при мен- че обектът се руши, че е опасен за хората, компрометира се, защото имаше неасфалтирани отсечки, затлачваше се самата канализация. И сега не знам за в бъдеще това съоръжение как ще се пусне в експлоатация, защото ще има много дефекти, ще трябват много средства да се възстанови. Макар че в самия договор за изпълнение има една клауза, според която около 20% от финансирането се задържа за такива неща- след като дойде време да се приеме, да се възстановяват.
Водоемът по мое време се направи- около 700 кубика е. Стои празен. Когато е празен от самата влага ерозира съоръжението. То струваше около 300 000 лв. Говорили сме няколко пъти с общинското ръководство, с кмета да наблягат на тази тема. Защото водоснабдяването в Чепинци е голям проблем- особено в летните месеци- хората се принудиха по махали да си търсят алтернатива за справяне с проблема.
Също така съжалявам, че не можа да се отвори пътят за Гърция. Защото там също ми е болно, като се разхождам към границата. Пътят беше в много добро състояние. Но в момента се руши. Това са европейски пари, но същевременно са и наши пари. Ние сме данъкоплатци. Не може цялата европейска комисия да накара Гърция да си изпълни ангажимента спрямо България. 1998 година, когато външен министър беше Надежда Михайлова, подписахме споразумение за 3-те КПП-та, а ние да даваме около 30% от водите на река Места. 2-те КПП-та вече функционират, а нашето?! В същото време пътят се руши- кой носи отговорност за тази работа?!Това е един вид безхаберие от страна на институциите. Даже ми е идвала една идея- като инициативен комитет от Чепинци да сезираме европейската комисия за борба с измамите. Защото де факто това е една измама. Не може 12 метра широк път, асфалтов, какъвто няма в област Пловдив, в момента да е една екопътека. И в момента това е може би една от най-скъпите екопътеки в ЕС, или горски път. Това е възмутително.

Миналата пролет, когато течеше предизборна кампания преди провеждането на парламентарния вот, г-жа Дора Янкова беше в Чепинци. След кратък разговор с Вас, тя сподели, че Вие не можете да се лекувате в Окръжна болница, защото санитарният възел в отделението не е приспособен за трудноподвижни хора. Тя каза „Сега ние трябва да напишем писмо и да го искаме това да се случи“. Въпросът ми е имате ли информация дали в крайна сметка имаше развитие по тази тема?

По принцип знам, че г-жа Янкова е сериозен политик, не знам дали е пращала писмо или нещо, но до ден днешен отделението не е ремонтирано. Правят се ремонти в други отделения, но би трябвало най-напред да се направи ремонтът в отделението за хора, които имат проблеми на опорно-двигателния апарат. Не може санитарният възел да е в състоянието, в което е бил при откриването на болницата. И това наистина е голям проблем- не само за мен, но за всички, които са трудноподвижни.

И има един много съществен проблем в болницата в Смолян - липсата на обществена тоалетна. Хиляди народ минават през това заведение и има възможност да се направи една обществена тоалетна в района на болницата- нека се таксува, нека се плаща, но да имат условия хората. А не да бягат по етажите, да се крият около необезопасените сгради, намиращи се в близост. Дори има един нелеп смъртен случай преди години… Аз понеже често посещавам това болнично заведение и ми е направило впечатление, че липсата на обществена тоалетна е голям проблем. Но така или иначе до ден днешен няма решение. По принцип здравият човек не може да го разбере това нещо…

Като заговорихме за болници… Напролет, когато беше официалното откриване на рудоземското здравно заведение, Вие отправихте препоръка към Лютви Местан да помагат с каквото могат, защото това заведение може би ще се превърне в лечебен център за цялата Смолянска област…
Вече се говори, че идват хора от различни краища на страната. Прогнозата Ви май се оказа вярна. Вие доволен ли те от услугите, които се предоставят там?Какви са впечатленията Ви?

Наистина, това беше много добро начинание. Доколкото имам информация, хора от цялата страна идват на рехабилитация тук. Не знам доколко е вряно, но мисля, че в общината имаше нужда от едно такова заведение, дори и в областта. А относно самата апаратура- има неща, които ги няма другаде в страната. На мен, или на някой с моите проблеми е много трудно да отдели време веднъж или два пъти годишно да ходи в Павел баня, или другаде. Това е свързано с разходи, придружители, с пътуване. В тази връзка това е много добро начинание. Дано се развиват и занапред. Слушам, че имат такова намерение- да разширяват базата. И най-вече полезното е, че има ефект от тези процедури. Аз по мене съдя. Като ходих на процедури по стълбите на 3 почивки се изкачвах до горе. А сега съм по-жизнен, по-добре. Не знам, може и друга да е причината, но на мен ми се отразиха добре тия процедури. Затова е хубаво да се помага- от общината, от НОИ- кой с каквото може да помага. Защото нашият регион е такъв, че има много хора с проблеми на опорно-двигателния апарат. А ако живот и здраве доживеем да се отвори този път за Гърция, може би ще идват и от там пациенти да се лекуват.

Дано и тази Ваша прогноза се окаже вярна! Вие сте бивш кмет с дълъг стаж и няма как да се въздържим да не Ви питаме за коментар и оценка на това, което се случва в града в последните години.

По принцип се въздържам да коментирам работата на мои колеги, защото по различен начин могат да се тълкуват думите. Стремил съм се, ако са искали съвет от мен, да бъда от полза на моите колеги.

Но моето впечатление е, че вървим на прав път. Развива се общината. Доста се инвестира в последните 1-2 години. Прави ми добро впечатление, че ОБС работи в добри отношения с общинското ръководство. Имало е години с много противоречия – стигало се е даже до разпускане на ОБС, напускане на съветници- бурни времена бяха… Но сега виждам, че вървят в една посока ОБС и ръководството, което е добре за общината.
Хубавото е, че почти във всички населени места се работи. Дано да не стане така, че в бъдеще пак само в централизираните, големите градове да вървят инвестициите, а в провинциалните населени места да е малко по-трудно. Но мисля, че това правителство си направи поука от предишното управление.
А що се отнася до настоящия общински кмет – той трябва да продължи в същия дух – има си опозиция, което е нормално. А когато има опозиция, по-малко грешки се правят. Опозицията трябва да е силна, за да бъде силен кметът. На мен много хора са ми помагали, като са ме критикували.

Вие сте работили с 4-ма от общинските кметове. С какво ще запомните всеки от тях?

Да, така е. Ами да започна с г-н Бояджев. Той беше пробивен кмет- работеше със замах. Един случай ще ви кажа по време на хлебната криза. Брашното се разпределяше по общини, но определени общини бяха по-облагодетелствани. И тогава си спомням в Средногорци един прицеп с брашно беше затворен и чакахме тук до късно да дойде брашното,  фурните чакаха да започнат да пекат хляб. Бояджиев отиде тогава и отвори с една щанга камиона, претовари брашното да го кара към Рудозем. Прокурорът вървеше след него. Както и да е, не се стигна до съдилища, или такова нещо. Упорит беше, мислеше за населението- да не останем без хляб, защото тогава беше много трудно време…

Г-н Хутев с голям резултат спечели изборите, но като че ли нещо се стресна в началото, че общината имаше някакви задължения и малко кураж не му достигна да продължи мандата. Иначе е много широкообхватна личност. В много насоки имаше идеи. Щеше да бъде много полезен, ако беше изкарал целия мандат, но не му стигна куражът да продължи. И така стана, че се оттегли…

Относно Румен Якимов- той имаше специфично отношение към селските кметове. Даваше ни пълна свобода на действия да работим за развитието на населените места. Най-много по негово време съм ходил в командировки в столицата. Внасял съм проекти лично в отделните министерства. Даваше ни пълна свобода да работим за населеното място…

Г-н Чакъров в началото малко партийно подхождаше спрямо селските кметове. Той беше много пробивен кмет в София. Най-големите проекти – последните асфалтирания и нови улици в Чепинци  по негово време бяха станали. Но малко му пречеше това, че политизираше нещата. Той после разбра, че е грешка, но малко късно. Защото най-големия актив на общинския кмет са селските кметове. Един вид те му изграждат имиджа в населените места. Но и той беше добър кмет…
В заключение искам да кажа, че няма кмет, който да не иска да работи, да се доказва и да остави нещо за поколенията. Но различни характери, различни времена, различни ситуации. По-лесно се става депутат, отколкото кмет- защото на депутата не му се търси пряка отговорност. Докато кметът през 4 години се явява на изпит и се оценява от населението за изминалите години. Това е изпитът- изборите.

А какъв е коментарът ви относно работата на кметовете в Чепинци, които заемат длъжността след Вашето оттегляне? И какво ще посъветвате настоящия…

Аз и преди малко ви казах, че избягвам да давам оценка на мои колеги. Но ще подчертая още веднъж, че няма кмет, който да не иска да работи- просто въпрос на подход и на принципи. Справят се колегите, друг е въпросът, че има обективни причини някои неща да не се случват. Просто не всичко е в техните правомощия. Относно настоящия кмет- по мнения, които чувам от хората, той малко по-изолирано работи. Бих го посъветвал да е по-често сред хората и особено когато идват външни хора, да бъде сред тях. Кметът на населеното място е домакинът на населеното място. Той трябва да посреща и изпраща гостите. Аз и на него съм му давал съвет да бъде „в центъра на вниманието“.
 

…В заключение искам да споделя няколко неща.

Имаше една традиция да се помага на болни хора с акции за доброволно набиране на средства. Имаше преди време едно момиче,  което заболя и се налагаше много скъпа операция. Тогава близките се обърнаха към мен, отидох от приятели направих заем като обещах, че ще го върна в рамките на седмица. И така започна една акция за събиране на средства между хората. Сега това момиче е семейно, има си деца… И има още много такива случаи. Към джамията има фонд Здравеопазване, но е хубаво от страна на кметствата да има такава инициатива, да има една сметка, в която да се набират средства. Защото в тия трудни времена с това наше здравеопазване много хора изпадат в незавидно положение. А пък ние трябва да си помагаме…

Освен това, искам да използвам възможността и да се обърна към всички кметове, служители на общинска администрация, служители на кметство- Чепинци и жителите на населеното място, с които съм работил. Искам да им благодаря и да поискам прошка. Правил съм грешки, сигурно, защото казват, че който не работи, той не греши. Та и аз съм правил грешки, дано не са били фатални. И на последно място искам да благодаря на моето семейство, за търпението, защото те бяха най-лишени от внимание.

©Рудозем днес





Последни новини
Благодарствено писмо към "Омелия" ЕООД
Местната коалиция внася докладна в ОБС Рудозем във връзка с подписка на жителите на кварталите Койнарци, Долен Рудозем и Падала
Поредно "признание" за "добре свършената" работа от Община Рудозем. Този път от АПИ!
Писмо-обръщение на украинските българи към българските граждани и към българските институции
Хубава работа, ама рудоземска!
Рибница, като център на вселената!
Да повдигнем мъглата и премахнем объркването
Практическите мерки за безопасност в СИК по време на избори
На кого служи Мюсюлманското вероизповедание?!
Добри постижения за чепинските хокеисти от турнири през септември