Николай Бояджиев: ГЕРБ се управлява от комунистическата номенклатура

Какво се случи преди година и половина – защо напуснахте ГЕРБ?

Не знам защо като че ли на мене в течение на доста години, изглежда имам някакъв радар вътре в себе си, просто усещам политическите тенденции и реагирам доста остро и доста по-рано от другите.

Цялата тази история започна още преди местните избори, когато на мен ми стана ясно, че всъщност тук в Смолянския регион група от няколко човека започнаха да утвърждават някакъв едноличен режим.

Кои са тези хора, от къде са, от кои среди произлизат?

От средите на ГЕРБ, начело с г-н Мелемов, с областния управител, със Славов, с г-жа Дариткова… Те помежду си имаха доста сериозно напрежение кой да бъде определящият фактор. Същевременно не допускаха в никакъв случай хора, които са от другите общини и по някакъв начин да имат влияние върху процесите, върху политическите процеси. В самото начало след сформирането на правителството на ГЕРБ имаше един период от време, в който около 6 месеца- 1 година, в който се правиха някакви опити за събиране и за търсене на колективни решения, но след това изглежда, че това им изглеждаше твърде досадно и започнаха сами да си решават и кадрови проблеми и абсолютно всички неща, които са свързани с ежедневието на областта.

Примерно прави впечатление, че в структурите на партийното ръководство в Смолян няма нито един човек от вън, казвам вън от Смолян. Други общини няма и това е парадоксално.

Фактически в ГЕРБ- Смолян решенията се взимат еднолично от трима-четирима човека, които след това изпитваха доста голямо напрежение, защото нещата се концентрираха изцяло в лицето на Мелемов и без негова санкция нямаше нито назначаване, нито уволняване, нито изобщо можеше да се случи нещо.

След като той спечели изборите, той попрехвърли известни отговорности на лицето Копчев и на още един-двама човека, но така или иначе, последната дума има той. Така че всичко това, което се е случило тогава ми стана ясно, че то е едно повторение фактически на нещата, които стават в държавата- естествено и реципрочно- Бойко Борисов. А дори и г-н Мелемов започна да го подражава и да говори от сорта: „Вервайте ми!”, да се кълне и т.н. - неща, които обикновено се използват не в политическата действителност, не в политическия живот на една нормална държава, а се използват в чисто неформални мутренски общности.

След като казвате, че това нещо е започнало преди изборите, как рефлектира върху резултата на местните избори?

След като официално се вдигна кандидатурата ми за кмет на община Рудозем, емисари като г-н Ефрем Велинов, като Замфир Копчев (те после си заслужиха постовете нали, след това)…и още един- двама човека бяха - заместник-областния управител, Чавдар Фурлански… Те доста често посещаваха община Рудозем и реално погледнато работеха срещу кандидатурата на ГЕРБ, като фактически уговорката беше- да, той официално е наш кандидат, но той не е нашия човек.

Каква е логиката в техните действия?

Елиминирайки ме мен като фактор в местното самоуправление по тоя начин си откриха пътя да работят по начин, по който това им позволяваше да вземат решения, без да се съобразяват с никой и без да се чувстват под угрозата, че някой ще ги критикува за това. Както и стана между впрочем…

Никой от тогава до опитите на Дариткова да закрие болницата в Доспат, никой не възрази относно кадровата политика и изобщо начинът, по който се вземаха политически решения.

Това ли е грешката на управлението на национално ниво?

Ама то не е грешка, в самото начало всеки един от нас това нещо го възприемаше или като незнание от страна на младите тогава политици, тези, които тогава правиха първите стъпки, без да без да съзнаваме същност, че това е една изкривена представа, една перверзна представа за обществено-политическия живот. И в края на краищата философията, жизнената философия на един човек винаги, когато влезе в тези среди, се пречупва на практика в правенето на политика, в политическите практики. Ако ти си мутра, значи ще действаш като мутра и в политическото си ежедневие. Както се случи с министър-председателя и вицепремиера, както се случва и тука в Смолян.

При опитите ми да надникна в кухнята на други области се оказва, че начинът, по който се работи тук, е характерен навсякъде. Следователно този подход е общоприетият в цялата държава с малки изключения.

И къде са тези малки изключения?

Там, където ГЕРБ няма абсолютната власт.

И какъв ще е резултатът от това политическо поведение?

Според мен, казвам го в навечерието на самите избори, хората осъзнаха, че този фашизоиден начин на правене на политика - концентрацията в един „Фюрер”, има известен латиноамерикански привкус. Начинът, по който се опитват да ни заблуждават, е леко сълзлив: Аз съм вашият Вилхелм Тел, аз съм вашият защитник. Хората започнаха да разбират, че вождът е гол и всъщност започнаха да разбират, че той никога не е бил облечен. И атрибутите, които започнаха да виждат, се оказаха много малки. Това е най-голямото разочарование.

Това, което казвате за г-н Борисов, можем ли да го кажем за местната управа в Рудозем? Не се ли управлява Рудозем по идентичен начин?

Ами да, те лошите практики са заразителни! Това е истината, защото дори и сега така наблюдавам в Рудозем, че местната управа в общи линии прави това, което правят отгоре.

Странни метаморфози стават в политическия живот. Примерно ГЕРБ. Аз никога не ги разглеждам като ГЕРБ, аз ги разглеждам като БКП. Това са опитите на тези, които в последните 20 години бяха ощетени, според тях, разбира се. Бяха вън от прожектора на общественото мнение и не получиха това признание за годините 60-та, 70-та, 80-та, 90-та година, в които те са били фактори. Поне в 90-та в самото начало големите промени, които настъпиха в България.

Те останаха неразбрани, те останаха тотално отречени, цялата тази плеяда от администратори и политически дейци по места в общи линии получиха пълното отрицание на хората, без да имат възможност да се легитимират и да кажат: „Да, ние си отдадохме живота”. Те дори поставяйки нови лица начело, защото нямаше какво друго да направят, нямаше как да стане, ако бяха останали, народът щеше да ги елиминира напълно. Сега в момента насочиха своите усилия към тези, които поеха тогава щафетата. Примерно обществена тайна е, че Дора Янкова не произлиза от средите на Червената аристокрация. Тя се е издигнала от едно момиче от Комсомола, което по някакъв начин е обърнало внимание върху себе си с работата си. Стигнала е някакво ниво, стигнала е в партийното управление до доста високи постове, и тя е това, което е, благодарение в много голяма степен не на майка си и баща си, а на това, което е тя. За разлика примерно от всичките тези, които представляват ГЕРБ в момента.

Аз не съм завършил в Москва или Ленинград- това е Мелемов, това е Дариткова, това са цялата тази плеяда от младежи, които фактически осъществяват мечтите на своите бащи- да бъдат лидерите, да бъдат тези, които поемат щафетата от своите бащи. Неслучайно Тодор Живков беше сложил Людмила Живкова. Тошко, момче сладко, също правеше сериозни опити да навлезе в администрацията и партийният живот на България. Единствено му пречеше 1989-година, за да стане един шоумен с твърде съмнителни качества сега в момента. В противен случай той нямаше да бъде това. Той щеше да бъде нещо по-различно, това, което фактически се опитаха да направят ГЕРБ.

Г-жа Павлова, отличничката на правителството на г-н Борисов… тая фамилия-Павлови да обяснявам и коя е? Мисля, че е излишно. Игнатов какъв е? Неговият баща е заместник-председател на антифашисткия блок.

Фактически твърдите, че по върховете на ГЕРБ на национално и регионално ниво има комунистическа номенклатура?

Точно така, тази, която не можа да осъществи своите мечти и своите амбиции. В момента затова и сблъсъкът е толкова горещ. Абсолютно всички, ама абсолютно всички партийни функционери на ГЕРБ са били или служители на МВР, малко военни и една голяма част родово са обвързани с партийната аристокрация на България до 89-та година. И не бива да се учудваме, че подходите са такива. Какви биха могли да бъдат? Аз ако съм раждан в семейство на хора с определено мислене, това наистина няма как да не ми повлияе. Големите музиканти обикновено са родени в семейства, в които музиката винаги е била определяща и своеобразен духовен център. Пияното винаги е било в стаята, не кухненската печка, а пианото е било определящо. Там е духовната трапеза, а не другата. Тя е необходима, но същината, която формира човешкото съзнание, виждаме като философия.

Реципрочно и те- не може и няма как, още повече, че те са подготвени за това нещо. Те са подготвени точно за да поемат щафетата, така че… моите уважения.

Вие забелязвате ли, колкото и парадоксална да е, цялата енергия  на Бойко Борисов и на правителството беше насочена срещу БСП- това е избиване на комплекс.

Как ще коментирате и скандала с подслушванията и срс-тата…

Е, то вече е въпрос на възпитание. Тука блясва истината, че първите седем години са прекарани в по-голямата си част дори не на футболното поле, а около свинарника, с което много се гордеем, че сме носили храна на прасето. Да, сигурно на всеки един се е случвало, но това не може да бъде индулгенция за простотиите. Не може да бъде лиценз и доказателство, че ти си най-добрия. Забележи- фразата, която се използва в момента и в тази кампания от всички хора, особено тези, които са по-назад в листата, е: „Аз не съм политик, повярвайте ми!” – като не си политик, какво правиш там? Ти си Гунчо-Мунчо, ти даже нямаш желание да се научиш на добрите политически практики и парадираш с това, че си незрящ. Това е много смешно.