БЕЗценна книга за историята на Чепинци излезе след 20-годишни проучвания

Безценен труд за историята на село Чепинци видя бял свят в началото на март. Книгата „Историческото ехо на село Чепинци“ представя 20-годишни проучвателни дейности на терен. Автор е Симеон Даракчиев – кореняк с богата биография, милеещ за съхраняването на историята на родното село. Изключителният труд беше представен пред обществеността в местното читалище от Марин Бисеров и от редактора на изданието – Радослав Смаилов, също жители на село Чепинци.
Малко са селищата в област Смолян, които могат да се похвалят с това - география, история, култура и етнография на селото, събрани между две корици. Именно затова книгата заслужава да ѝ се обърне специално внимание. Но преди да коментираме нея, ще отправим поглед към личността на автора, за да потърсим каква е била мотивацията на Симеон Даракчиев да се посвети на това дело.  

АВТОРЪТ....
„Имам възможността да познавам Симеон Даракчиев още от неговата юношеска възраст, защото аз всъщност съм израснал пред неговите очи“ – посочва Марин Бисеров, който представи книгата пред чепинската общественост. „До днес пазя спомена за картините, които той рисуваше. Първата картина беше изключително вълнуваща, защото беше свързана с произведение, което много мои връстници са прочели - това е „Конникът без глава“. Там имаше една изключителна картина, нарисувана сигурно от именит художник. Симеон беше нарисувал същата картина на бялата стена в своята стая“ – посочва Бисеров и допълва, че малките деца са надничали през прозореца, за да я гледат, когато завесата не е била спусната. „По-късно, когато по неволя на съдбата трябваше да работи в рудник „Мързян“, беше пресъздал на белия лист и една популярна скала в онзи район. Може би от него щеше да се роди един истински художник, ако беше продължил да се развива в това направление. Но поради житейски обстоятелства, това за него беше невъзможно“- допълни учителят. Симеон Даракчиев е и човекът, който пръв донася тромпет в Чепинци. „Така че сами разбирате, че може би тази обич към изкуството го е накарала по-късно да посегне и към перото“ – обобщи Бисеров.
За автора се знае още, че завършва Медицинския институт в Хасково и повече от 20 години работи като фелдшер. Бил е здравен работник в с. Равнината и в с. Чокманово. Друга негова страст е пчеларството, като той разширява дейността на обикновения пчелар и започва да провежда лечение с пчелни продукти. Така че всъщност и след пенсионирането си той продължава да работи на здравното поприще, съчетавайки научната с народната медицина.

ИДЕЯТА ЗА КНИГАТА...
Авторът сам споделя в предговора, че идеята за тази книга се ражда преди повече от 20 години. Това става около 2003 година, когато в непринуден разговор с приятели станало въпрос за демографския бум, при който за много кратко време – от 1945 година до 1990 година - постоянното население на Чепинци е достигнало 1991 жители, а новопостроените къщи са били 517. Неизбежно в този разговор се пораждат въпроси за миналото на селото – кога е възникнало, кои са положили основите, защо родовата памет е толкова оскъдна. Толкова много въпроси без задоволителен отговор.

ПРИНОСЪТ НА СИМЕОН ДАРАКЧИЕВ...
„Доколко успешно и пълноценно е написана книгата, ще кажат историците, краеведите и читателите. Дали написаното е достатъчно, не може да се твърди, но може да се каже, че това, което е написано, вече не може да бъде забравено. И загубено във времето. Което беше една от главните цели на книгата“ – споделя с присъщата за родопчанина скромност Симеон Даракчиев, макар да не осъзнава, че ТАЗИ КНИГА Е ПОЛОЖИЛА ОСНОВИТЕ и поколения наред ще имат привилегията да черпят знания от нея, а защо не и да я допълват.

КНИГАТА СЪДЪРЖА...
„Книгата си поставя за цел да опише най-важните събития във всички сфери на живота за времето от 1836-2023 година. Това ще направи невъзможно заличаването на следите от миналото и те ще останат живи за идните поколения. Тя ще спре забравата за родовата памет, ще спре настъпващата студенина между кръвни роднини в днешно време. Книгата дава възможност на тези, които по волята на съдбата трябва да отидат далеч по света, там да я вземат в ръце и да почувстват топлината на родния край“ - споделя авторът.
Периодизацията, която предлага той, донякъде е стъпила на общата история на България. Има обаче нещо много важно – авторът се опитва да датира началото. Той приема, че това е 1836 година, като прави уточнението, че в района на селото и преди това е имало колиби, но те все още не са обединени в селище. „Разбира се, той самият споделя, че е най-трудно да се положи началото, а това е обяснимо, защото няма исторически извори, от които да се черпят познания“ – посочва Бисеров и допълва, че книгата е  всеобхватна, защото представя всички сфери на живота. Той допълва, че трудно би се определил жанрът ѝ. Но едно е ясно - животът в Чепинци е показан в неговата всеобхватност – култура, бит, религия, обредност. „Това е един колосален труд, който изисква много време, много работа, черпене на източници от различни сфери. Симеон Даракчиев успешно се е справил с всичко. Радослав Смаилов също допринася много за по-скорото излизане на книгата с огромната си редакторска и техническа помощ, която оказва“ – посочва Марин Бисеров и допълва, че всеки жител на Чепинци би следвало да прочете тази книга, да се запознае с живота на нашите предци, с обичаите и традициите, които напоследък са позабравени.

„Положените усилия за тази книга бих сравнил с труда на пчелите, които отглежда Симеон Даракчиев. Както те носят прашеца в кошера, той също малко по малко, години наред е трупал знания, за да ги представи в обобщен вид чрез тази книга“ – обобщава чепинският учител.

Над материала работиха: Наталия Кехайова-Моллова и Марин Бисеров