Документален филм разчувства млади и стари в Чепинци

Ученици, пременени в народни носии, се забелязваха в двора на читалището в село Чепинци на 20. декември. Те се готвеха да посрещнат скъпи гости на прожекция.

Имаше нещо необикновено в този ден – сякаш и времето беше застинало, затаило дъх в трепетно очакване на една необикновена среща. Среща, за която течеше подготовка цяла година. Упорити като врабчета, група ученици събираха трошици информация за миналото на селото и я складираха на сигурно място. Тихо, бавно, но с ясна мисъл, като хората от пожълтетите фотографии, които са изграждали селото, те започнаха да събират, да подреждат и да съхраняват с респект и отговорност паметта за Чепинци. От събраните късчета те сътвориха документален филм, който никой зрител, който беше в публиката, няма да забрави...

Водени единствено от обич към родния край - без ръководители и наставници, те бяха решили да събират снимки, лица, спомени и истории, за да ги върнат там, където им е мястото – при хората.

Аромат на прясно изпечена пита се носеше откъм читалището в съботната вечер. Родопският декор, подреден специално за повода във фоайето с всички елементи от бита, подсказваше на зрителите, че им предстои една необикновена среща – с миналото. Предстоеше едночасов жив разказ за Чепинци, съшит от спомени и снимки. Докато се сменяха черно-белите фотографии, част от хората се навеждаха един към друг и шепнешком разпознаваха роднините си. Сълзи бликаха от лицата на по-възрастните хора в залата, защото големият екран показваше техните близки, които отдавна са напуснали този свят. Усещане за гордост и огромна почит предизвикваха историите, свързани с изграждането на обществените сгради в селото. Всички тези спомени, свързани с доброволчеството, подсилиха усещането за общност сред зрителите. За по-възрастните този един час беше необикновен, защото всяка снимка носеше история, всеки разказ отключваше спомен. А за по-младите беше урок по родолюбие.

Финалът на филма дойде тихо и силно едновременно. На фона на панорамна снимка на селото, учениците излязоха на сцената, носейки две дюзии - с чанове и тюмбелеци. Гледайки последния какър, ние чувахме екота на чановете и се пренасяхме в онова време, когато селото се е наричало „Долината на чановете“. Но всъщност виждахме още нещо на сцената - блясък в очите на създателите на прожекцията. Деца, които посветиха толкова много време на една благородна идея... Време винаги се намира, когато имаш желание да осъществиш нещо. Зd мен е удоволствие да проучвам миналото, да слушам истории, свързани с родното ми място – споделя основният двигател на идеята, дванадесетокласничката Емилия Драгославова. Тя споделя, че не е жалила никакви усилия, защото е била водена от благородна цел. Паметта за миналото е важна. Без да познаваме миналото, ние няма да имаме посока за бъдещето– допълва бъдещата абитуриентка. Тя разказа, че заедно с още няколко гимназисти от училището, които бяха пременени в родопски носии в деня на премиерата, месеци наред са работили по осъществяването на идеята. Със сглобяването и техническото оформление се е заел нейният съученик - Антон Куцев. Нашата цел не беше да разказваме на висок глас, а просто да споделим това, до което се бяхме докоснали при срещите с възрастните хора в селото. Искахме чрез погледа към миналото да помогнем и за сплотяването на общността, за възстановяването на връзките с близките, защото ни прави впечатление, че след пандемиите в последните години се наблюдава едно отчуждаване между хората. Дано да сме се справили! – допълни Емилия. Закономерно прожекцията на децата привлече вниманието на общността. Безспорно зад този едночасов документален филм личи голямата привързаност на учениците към родното село. С този пример, който дадоха на жителите на село Чепинци, те показаха, че историята не е просто дати и събития, а жива памет, която започва от там, където сме родени– посочи директорът на СУ „Христо Ботев“ – Манчо Трампов и допълни: Поздравявам ги за труда, за любопитството и най-вече за уважението към паметта за родното село. Той призовава учениците да продължат с проучвателските дейности и да сътворят поредица, като проследят процесите от създаването на селището до наши дни. Освен него, на премиерата присъстваха и кметът на община Рудозем – Недко Кулевски, както и кметът на село Чепинци- Риза Брахимбашев, бившият кмет Хайри Брахимбашев и Хайри Хаджиев – имам на най-голямото рудоземско село.

Прожекцията в Чепинци беше истинско преживяване – не просто филм, а жив разказ за паметта и корените на селото. Най-силно впечатление прави това, че младите хора сами са търсили историите, разговаряли са с възрастните и са събрали този разказ с много уважение и лична отдаденост. Такива инициативи показват колко силна може да бъде връзката между поколенията, когато младите поемат отговорност да я съхранят посочи кметът на община Рудозем - Недко Кулевски. Имамът на селото също  беше потърсен за коментар. Той също поздрави учениците, но и призова: Нека да не забравяме корените си и да помним, че освен последна спирка, тъй като всички се връщаме тук, то Чепинци за нас е и първата такава. От тук сме тръгнали. Нека пазим това, което носим в себе си - религия, семейство, традиции. Мнение за филма изрази и 29-годишната Селвина Топузлиева: Като представител на поколението, родено след 90-те, мога да кажа, че научих нови неща за миналото на Чепинци. Този филм ме накара да се чувствам още по-благодарна и горда, че съм част от тази общност, която през годините е показала, че когато сме обединени, можем да се справим с всяко предизвикателство и с всяка трудност. Още по-ценното, което обаче научих от този филм е, че в Чепинци живеят будни младежи. По думите ѝ щом младежите са положили този труд и с огромна отдаденост са събрали спомените на селото, това е знак, че Чепинци освен, че има богато минало, го очаква и светло бъдеще. 63- годишната Елица Хаджиева, позната в селото със своето пословично сладкодумие, сподели, че за пръв път е останала без думи от видяното и чутото. Всички спомени, изплували заедно с хората от снимките, са предизвикали голямо вълнение в душата ѝ. Трогнат е останал и съпругът ѝ - Росен, който пък е впечатлен от умението на учениците така добре да се организират, за да предложат наистина завършен продукт. Доктор Незиха Хутева също не остана безразлична след края на прожекцията: За мен след книгата за село Чепинци този филм беше като продължение на един дълго чакан процес, а именно да се запечата историята ни и да се предаде на бъдещите поколения. Радвам се на учениците , които се заеха с това дело и се справиха отлично – посочи ветеринарният лекар. Дълбоко емоционален беше и коментарът на кмета на селото, който също изрази възхищението си от безвъзмездния труд на учениците. В такива моменти наистина не е нужно човек да бъде многословен - просълзените погледи на възрастните в залата казват повече от всички слова! Ще си позволя да цитирам по смисъл Раиф Куцов, който отбелязва във филма, че трудът ражда плод. И този плод зрее с усилията, вложени в начинанията. Моите лични впечатления се изчерпват може би най-добре с това, което казах на децата след прожекцията - очакваме продължение на филма свързан със съвремието и тенденциите за развитие на Чепинци. А нямаме нищо против и да станем свидетели на трилогия за Чепинци!– каза в заключение Риза Брахимбашев.
...Безспорно никой зрител не остана равнодушен след прожекцията - някои си тръгнаха с мисълта в близките дни да посетят роднини, които отдавна не са виждали, други бяха със зачервени от плач очи, но всички излязоха от залата изпълнени с надежда. Още повече, когато стана ясно, че организаторите ще дарят средствата, събрани от билетите, за благотворителност. Няколко дни след прожекцията събраната сума от билети, възлизаща на 1580 лв, беше преведена по сметката на 7-годишната Стефи от Смолян.
А вследстие на големия интерес към документалния филм, организаторите обявиха, че на 30 декември салонът на читалището в село Чепинци ще очаква всички, които не са успели да дойдат първия път. Емилия споделя, че залата отново е била пълна, като някои от зрителите са отишли отново да гледат филма. Но този път е имало и засилено присъстие на младежи. Събраната сума от билети е 1174 лв, като и този път средствата ще отидат за благотворителност.
...

Щом ученици доброволно и безвъзмездно се натоварват с проучване на миналото на селото и споделят резултатите си с общността, то паметта за него е в сигурни ръце, а бъдещето ще е спокойно, защото връзката с корена е жива!