Държавата следи какво правим в интернет с неясни цели

Има неща, които не трябва да се забравят. Едно от тях е, че държавата следи комуникацията ни в Интернет и пази данни за нея в продължение на една година с неясни цели. От 10 май 2010 г. влезе в сила поредната промяна на Закона за електронни съобщения, чиято сага започна доста отдавна с един протест, след това разговори, сезиране на институции, няколко парламентарни сесии, заседания на комисии – можете да прочетете, ако потърсите Наредба 40, ЗЕС и „Електронна граница“. Целта на този материал е да напомни какво всъщност се изисква, съхранява и от кого: От Мобилния оператор: - Какви телефонни номера се водят на кого (човек, ЕГН, адрес) - Какви разговори са провели всички в мрежата на дадения оператор за една година назад; - Информация за всеки разговор: Продължителност, кореспонденти (кой е говорил) и местоположение на тези лица с точност до 1 метър; От доставчика ви на Интернет (общи изисквания): - Кой зад кой IP адрес се намира в дадено време; - Собственика на този адрес какви лични данни има (по договор с доставчика); - Какви активни услуги се използват в Интернет; - Кой на кого какво съобщение е изпратил и кога (e-mail кореспонденция) Изисквания: - Операторите ще трябва да предоставят на МВР трафичните данните във възможно най-кратък срок, но не повече от 72 часа от постъпването на разпореждането за достъп. - За направените искания спец службите ще водят специален регистър, който не е публичен. Операторите също ще водят регистър за постъпилите до тях заявления (като няма изискване да не е публичен) - Комисията за защита на личните данни е наблюдаващ орган относно сигурността на данните (Комисията все още няма такива практики) Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. - Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната разузнавателна служба и главният прокурор всяка година до 31 март трябва да изготвят обобщена статистическа информация за направените искания, издадените съдебни разпореждания, получените и унищожените справки, която предоставят на комисията в парламента. Какво казва основният ни закон, Конституцията: „Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.“ Станахме свидетели на това как един закон има върховенство над Конституцията. (ама да не забравяме къде сме.) Всичко е спокойно и сигурно, гражданите на републиката да не се притесняват, нали …. Браво! Гавраил Диевски,  Смолян прес