Гражданско общество без акъл? Опитите продължават.

Мислех да започна с това за което всички сме за. От образование и здравеопазване, минете през добра съдебна система и ефективна администрация  и стегнете до екологична храна, чист въздух и зеленина. Разходете се като мен из мрежата и ФБ и ще останете поразени колко много и хубави инициативи има и колко много поддръжници събират. А при тази разходка, нищо чудно, да останете с впечатление, че гражданското общество си го има, будно е, живо и аха-аха да вземе властта. Сал дето не случваме на управляващи... След което дръпваме една пиперлива критика на въпросните „управляващи” (като не подминаваме чиновници,доктори, полицаи,съдии и т.н.) и ... заспиваме със задоволено гражданско чувство. Та даже по критичност така сме се изпедепцали, че друго няма да видите. Толкова октро критични сме, че чак ... социалната критика и практически несъществуваща в нашата социология,  политология или история. А за тези, които виждат противоречие в гореказаното, само да отбележа, че приликата между социална критика и да си озокаш болката е като между Канада и канализация. Защото за разлика от инфантилно-плачливото общество, гражданското започва от идентификация на лични интереси, продължава през намиране на хора, които имат подобни интереси и намиране на път за взаимодействие, с оглед реализация на тези интереси. От долу до горе. На всеки хоризонтален и/или вертикален социален сегмент. От най-малката паланка до държавата. И втората разлика. Само инфантилното общество се лови на въдичката „обещания”. Поради което с еднакъв ентусиазъм пее Осанна и Разпни го и на виденОфф и на Костов и Царя, на Дмитриевич и Боко... И разчита, че като дойдат на бял кон, същите чиновници, съдии, полицаи и проч., които си вадят черния хайвер от  корупцията ще напишат перфектните анти корупционни закони. Или хората, които са направили пачки от лов на риба в мътна вода (и друго не знаят и могат) ще направят прозрачна управленска среда... Та много ми се щеше да започна от онова за което всички сме за. И кликам. Подкрепям каузи и групи, подкрепям идеи... И знам, че е в общи линии това е поведение на умиване на ръцете. Защото дори авторите на тези хубави начинания хабер си нямат КАК да стане. И понеже практически нищо не става, емоционално се уморяваме, прегаряме и обезверяваме. И все повече считаме, че единственото което ни остава е да изокаме. Файда няма, ама поне емоционално се разтоварваме. Година след година. А резултата е един. Кучетата си лаят- олигархията си краде. А иначе „гражданско” значи ангажимент. Един клик не е ангажимент, а умиване на съвест и изокване. Ангажимент ще е, когато видиш, че онези „горе” съвършено целенасочено, обещавайки не казват КАК точно (като бизнес план напр.) да започнеш да търсиш конкретните решения на това КАК. Без КАК няма контрол, няма и гражданско общество. Но ние си се изокваме и сравнително успокоени заспиваме. До следващият ден. И следващото изокване.И поредното разочарование. Иво Димитров