Кучешки живот без каишка – разказ за 99-годишната Соня от Коритата





99-годишната Соня Асенова Димитрова е най-възрастния жител на село Коритата, като безспорно тя се нарежда и сред най-възрастните жители на община Рудозем.
Може би голяма част от читателите на „Рудозем днес” ще сметнат, че Соня е немощна старица, която не би могла да разказва за ежедневието си, камоли за миналото си. Е, това не е така. Въпреки преклонната си възраст бабичката има отлична памет, добро чувство за хумор и сериозно количество живец в очите. Освен това от години не е посещавала лекар и не пие никакви лекарства, с изключение на хапчета за високо кръвно. Естествено физическото й състояние не е отлично, придвижва се трудно, защото краката й отказват, има и проблеми с очите. Всъщност преди година губи голяма част от зрението си. От тогава загубата на зрителната й способност прогресивно нараства и за съжаление вече е почти сляпа. Изглежда обаче, че слухът й все още е добър, защото именно чрез него разпознава хората, които се грижат за нея. От няколко години насам 99-годишната жена се радва на личен асистен, но предпочита да я гледат роднини, защото се притеснява от чужди хора.
Соня живее в изключително скромни условия. Светът й е заключен между четири стени, а екстрите на обитаваната от нея стая са две легла, два шкафа, печка, мивка и касетофон.
„Ех, сега моето е кучешки живот. На млади години живеех. Имах работа, срещах се с хора, радвах се, пеех. Ама тогава и хората бяха ХОРА!”, споделя 99-годишната жена.
По думите й става ясно, че се чувства много самотна и плаче често. Това, че е принудена да живее в нечовешки условия също й тежи, защото няма дори баня, в която да се изкъпе.
В живота на баба Соня обаче има много по-голяма трагедия от липсата на удобства. Възрастната жена никога не се е омъжвала и не е раждала. Погребала е майка, баща, братя и сестри и е сам сама на този свят. Едничката й радост са по-далечни роднини, които й помагат в къщната работа.
99-годишната жена трудно намира и препитание. Това е така, защото е пенсионер по болест с много малка пенсия. Сумата от 160 лв. се оказва твърде недостатъчна за храна, лекарства и сметки, но бабичката не се оплаква от живота и съдбата си.
„Доволна съм от живота ми през годините. На младини работех и обикалях много, а това ме караше да се чувствам добре.”, споделя още Соня.
От разговора със събеседничката ни разбираме, че най-хубавите й спомени са от времето, когато била работник към горското стопанство. Баба Соня била чистачка към държавното предприятие 5 години, а след това се пенсионирала заради сериозно заболяване.
Най-лошите спомени от живота на бабата са свързани със злите езици на хората в родното й село. Приказките за това, че е останала стара мома все още тежът на сърцето й.
Трудностите в живота на Соня Димитрова изграждат силния й характер. Житейските несгоди я принуждават да се бори сама и да търси начин за оцеляване. Пример за това е факта, че преди години извоювала средства от държавата, за да си построи къща. Бабичката била изхвърлена от бащиния дом, след което се оплакала в кметството и помолила за жилище. Местната управа удволетворила молбата й и така 99-годишната жена се сдобила със собствен дом. Домът, в който живее до ден днешен.