"Помашкото възраждане"

И, пак в Доспат, през 1990 г., разговарям с Л. Х. - синът на убития/неубит, ранения/неранен, протестиралия/непротестирал А.Х.: "Не мога да махна носията на майка ми, както не мога да сложа кърпа на жена ми - казва синът. - През 1990 г. направих първото заведение, в което да влизат жени. Един дневен бар и една дискотека направиха много повече от "възродителния" процес..." От книгата "ОТХВЪРЛЕНИТЕ  "ПРИОБЩЕНИ'''   на Евгения Иванова