Защо ни наредиха до Уругвай и Тринидат и Тобаго?

Наистина ли учениците, които учат в българските училища излизат от там неуки, необразовани и неможещи дори да четат? Поддръжниците на темата за световната конспирация веднага ще съзрат намеса на нейната "дълга ръка", в желание да бъдем тъпи и неуки, за да могат да ни управляват, или тенденциозност на самото проучване. Но да погледнем фактите такива, каквито са: Двадесет години сме в преход  и със сигурност толкова години продължава и реформата в образованието ни. Министър след министър, кой от кой по-умен, се надпреварваха да ни доказват, че неговото новаторско дело е най-съвършено, че реформата, която прокарва е най-добра. В началото на всяка учебна година българският учител е изправен пред трудния избор – учебниците на кое издателство да избере, кои са най-добри? А те едно ли са или две – имало е дори до двадесет написани учебника по една и съща дисциплина. Но постави ли си за цел да рови из тях човек, за да търси правописни или фактологични грешки би намерил десетки такива. Смешно е, наистина хора, смятащи себе си за ерудити, защото такива трябва да са, за да напишат дадения учебник, да допускат елементарни грешки. След избора на така необходимия учебник българският учител е изправен и пред дилемата с тестово или нормално изпитване да преминават уроците за проверка на знанията. Бившият министър Вълчев яростно защитаваше американската система с тестово изпитване, но дотолкова се „омота” в материята, та не даде ясно да се разбере дали това е верния метод или не. А учениците, които изпаднаха в ситуацията „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват”, чакайки учените да избистрят образователната реформа останаха неграмотни. Орязани бяха и намалени учебните часове в почти всички учебни дисциплини, задачите, които преди се решаваха в 5-ти клас сега се решават в 3-ти, но това не направи децата ни по-знаещи, направи ги по-натоварени. И докато децата от 8-те и началото на 90-те год. на ХХ век прекарваха свободното си време в училищата или обществената библиотека, то съвременниците на Хари Потър, Наруто и Джони Тес са в училищния бар или във виртуалния свят на компютърните зали. Но и компютрите не ги направиха по-знаещи, направиха ги по-мързеливи, защото с едно кликване на мишката и есето по литература или темата по история е готова. Въведе се предучилищното обучение, отново с цел децата да бъдат по-подготвени и по-знаещи, но и там нещо куца. А българското образование има традиции, българите от XIX  и началото на ХХ век са отделяли от гърлата си средства, за да изучат чедата си. И огънят на знанието не спирал да тлее и в най-трудни и тежки за земята ни дни.  И дано пламъчето му не угасне... Рудозем днес