94-годишната баба Фатме: "Дано доживея да дочакам раждането и на 28-то внуче"

В рубриката "Портрети" продължаваме да Ви представяме най-възрастните родопчани. В срещите ни с тях, ние правим опит да открием тайната на дълголетието, запознавайки се с техния живот, с мъките и радостите, които са съпътствали ежедневието им. От техният опит черпим познания и откриваме отговори на въпроси и поуки за миналото и настоящето, които да приложим в бъдещето.

Този път се запознахме с 94-годишната баба Фатме от рудоземското село Сопотот, която е родена в далечната 1920 година. Първото ни впечатление от срещата с нея беше, че ни предстои запознанство с изключително скромна и смирена жена, това подсказваше свенливия и плах поглед от неизвестното, което и предстоеше при срещата с непознати.

Но разбирайки, че ние искаме да научим повече за това, с което се е занимавала на млади години, за делниците и празниците в живота й, тя започна да се отпуска и да отговаря с лекота на въпросите ни. Голяма усмивка огря лицето й, когато я запитахме за внуците.

Оказа се, че първото впечатление не ни е излъгало- наш събеседник беше типичната свенлива родопчанка, която милее за децата и внуците си и която е посветила живота си на осигуряването на домашния уют, стараейки се нищо да не липсва на любимите й хора.  Ето и нашия разговор:

На колко години си?

20-ти набор съм, това помня, пък колко години излизат, кой знае (смее се).

Ходила ли си на училище?

3 години съм ходила на училище. Само толкова, защото имаше тютюн, имаше животни за гледане и трябваше да оставя ученето.

На колко години се омъжи?

На 19.

Навремето са се правили чеизи за булките- сега е по-различно- всичко се купува от магазина. Ти участвала ли си в правенето на твоя чеиз?

Чеиз сме правили малко- колкото имаше. По 3-4 халища и това беше чеизът. Сега е готово всичко- и мебели и чеиз, пък навремето нямаше нищо… и пари нямаше. То и къщи нямаше, та къде ще ги носиш тези неща? Даваха по една стая- и то какво толкова ти трябва за една стая. Не е като сега.
Иначе и аз можех да преда, да работя на стан, да плета, всичко можех. И за моя чеиз помагах с каквото можех- халищата сама си ги направих.

Колко деца имаш?

Имам 4 деца, две момичета и две момчета. Имам 11 внучета и 16 правнучета. Общо 27. И сега чакаме още едно. Но дали ще го доживея, скрито е.
Преди няколко години внучката на един съсед се ожени и той каза: Ще има голямо гости и всички ще ходим. Аз му казах и тогава, че е скрито, не се знае дали ще доживеем. А той отвърна: Ние повече сме живели, два-три месеца още ще изкараме. И знаеш ли какво стана?На едната седмица и почина човекът. Така че, ако е късмет да дочакам, ще видя още едно внуче.

На колко години се пенсионира?

Моят стаж е земеделски. Имам 25 години стаж и се пенсионирах на 55 години.

Със здравето как си?

Имам проблем с кръвното, в болница съм лежала три пъти. Хапчета пия и сутрин и вечер, по 4 вида хапчета пия.

Доволна ли си от пенсията?

Че то ще сме доволни, какво да правим. Колкото дават, толкова!

Сподели някоя рецепта! Какво обичаш да готвиш?

Какво да ви кажа, то яденето не е веднъж и два пъти, готви се всичко.

Но все пак твоите деца какво са обичали най-много да им приготвяш?

А-а-а, те времената бяха такива, че моите деца не са отбирали какво да им готвя. Нямаше голям избор- каквото намерят. Но най-често фасул, картофи, клинове, пареници, качамаци, пити сме пекли.

А ти какво най-много обичаш да ядеш?

Всичко ям аз, не отбирам ядене и никога не съм отбирала.

А рецептата за трахна можеш ли да споделиш? Много родопчани обичат това ястие. Ти как я приготвяш?

Да! Първо царевицата трябва да се мели с рашница (специални камъни). Измива се хубаво, за да се вдигне плявата. Слага се на печката, и когато плявата излезе на повърхността, се отлива, след това се слага фасулът и се вари на бавен огън. Месо също се слага в тая чорба- може и телешко, може и овче, каквото има. Може и с малко месо, може и с повече, но когато е повече, става по-вкусно.

Преди като че ли повече са се чествали народните празници, ти как мислиш?

Времето си върви и нещата се променят. Нещата не са еднакви с миналото. Обаче Ашира и сега се чества, тогава се вари трахната. Но Адрелес сме го оставили, отдавна сме се валяли в росната трева и сме се люлеели на дрян. Спомням си, че като бях млада, се събирахме на седянки (межè). Царевица да белим, пастали да правим, помагахме си. Днес дойдат у дома, утре аз отида в друг двор… Това вече го няма.

Казваш пастали,  имаше ли полза от тютюна, който сте отглеждали, ти как мислиш?

Горе-долу. Харисан го вземаха, а изетът (мъките) бяха до умиране.

Тогава днес като че ли по-лесно се живее- няма тютюн, няма големи градини?

По-лесно е, със сигурност. Отпочинахме си. Отидоха си тези мъки. Но и от здравето отпочинахме. И то си отиде.

Каква е рецептата и ние да достигнем твоите 94 години? Какво трябва да правим, за да доживеем до тази завидна възраст?

Вие, младите ще знаете по-добре от мене какво да правите, сега сте по-учени ми се струва (смее се).

То при всеки е различно, но специално аз пак казвам, че ядене не съм отбирала през целия си живот. Не съм се ограничавала да ям здравословно или не. Кога каквото е имало, кога каквото се е раждало, с това съм се хранила през годините.

За цигарите и алкохола всеки знае, че не са полезни. Но много хора и пушат, и пият, без да се съобразяват дали е полезно за здравето, или не.

Не знам каква е рецептата! Виж, че редки хора живеят по толкова години, повечето си отиват млади от този свят.

На тръгване, тя стана с нас, взе тояжката си и ни изпрати до дворчето на къщата. Тя прояви пословичното родопско гостоприемство, канейки ни отново да посетим дома й! А ние й обещахме, че когато навърши 100 години, задължително ще отидем при нея и отново ще я питаме за тайната на дългия живот. В този момент бегла усмивка се прокрадна по лицето й, може би беше поласкана от пожеланието, но след кратка пауза със съжаление пророни, че е скрито кой до кога му е отредено да живее.

Но въпреки думите й, очите й продължаваха да греят - може би това беше надеждата, че ще доживее раждането на още внучета...