Българската футболистка номер едно игра на терена в Рудозем

Първата футболистка №1 в историята на българския женски футбол игра на рудоземски терен днес. Силвия Радойска тренира момичетата от ФК „Ботев – 2014” цели 90 минути, като гостуването и в града бе по покана на ръководството на клуба.

Силвия бе избрана за най-добра българска футболистка за 2015 година. Тя е родена на 12 декември 1985 г. и се занимава с женски футбол от 12 години. Спортната и кариера е повече от впечатляваща, като тя има над 60 международни срещи за представителния отбор жени по футбол на България; над 140 мача в Държавно първенство на България и Купа България; над 15 мача в Primera Division – Spain в отбора на Sporting Huelva; 8 участия в турнир на UEFA - Шампионска лига.

Била е: 7 пъти шампионка на България с отбора на НСА (2005-2011 г.) и веднъж с LP Super Sport (2004 г.); 4 пъти носителка на Купа - България ; 2 пъти носителка на Купа Интерхотел “ Сандански”; 3 пъти носителка на Купа “Христо Тошков”- Варна и има 2 първи места на международен турнир в Стара Загора.

Личните постижения на футболистката съща са многобройни. Била е най-добър нападател - Държавно първенство - сезон 2004/2005 г., 2006/2007 г.; най-добър полузащитник – Държавно първенство – сезон 2007/2008 г.; голмайстор на Студентски турнир по футзал Купа „8 ми декември” – 2005 г.; голмайстор на турнир по футзал за суперкупа „Проф. Ив. Стайков” – 2006 г.; най-добър нападател – Купа Интерхотел „Сандански” – 2007 г.; най-полезен състезател на турнира „Христо Тошков” – Варна 2008 г.; най-полезен състезател на Държавно първенство – сезон 2008/2009 г.; най-полезен състезател на Държавно първенство – сезон 2009/2010 г.

Силвия Радойска притежева лиценз за треньор по футбол UEFA “B” от 2008 година, като в момента е треньор на националния отбор - девойки до 19 години.

„За мен е изключителна чест да присъствам на тренировка на тези млади футболистки, които са избрали женския футбол за спорт, който да практикуват. Естествено има какво да учат, но е похвално това, което са научили за една година. Имат прилични технически умения. Надявам се с по-усърдни тренировки да продължават да се развиват така добре и се надявам да има бъдещи националки в град Рудозем.” – каза футболистката.

По думите и стана ясно, че липсват много неща както на мъжкия, така и на женския футбол в България. Въпреки това тя се надява, че качеството му ще се подобри, защото през последните години се направиха доста добри материални бази - стадиони, изкуствени игрища.

„Имаме достатъчно талантливи момичета и момчета, но те нямат нужните условия, в които да се развиват. Надявам се както в чужбина, така и в България нещата да се подобрят откъм материална база и лицензирани треньори.” – каза още Силвия.

„Женският футбол е изключително популярен в световен мащаб. В България последните години се развива бурно и се надявам все повече малки момичета, като тези в град Рудозем, да го практикуват. Приятно ме изненадва факта, че в малките градове на България се появиха женски и девически отбори. До колкото чувам до момента са около 1000 момичета в цялата страна, които вече се занимават активно с футбол, което е много радващо. Надявам се, естествено, да не е краткосрочно това тяхно занимание с този спорт, а да бъдат така старателни в тренировъчния процес, да учат повече, да тренират много и да станат едни от най-добрите футболистки в света.” – добави Радойска.

На финала на нашия разговор най-добрата футболистка за 2015 година на България каза няколко думи за награда, която получи от БФС, като също така сподели и бъдещите си планове:

„За мен беше голяма чест, че получих този приз. От дълги години го чакам това признание, тъй като по принцип на женския футбол в България не се обръща толкова голямо внимание и за първи път се организира подобна номинация, наред с футболист на годината да бъде избрана и футболистка на годината, което беше положително и се надявам по някакъв начин да мотивира младите момичета и все пак да разберат и тези, които не знаят, че има женски футбол в България. Честно казано аз приключвам спортната си кариера и вече се отдавам повече на треньорството, въпреки че продължавам да играя на клубно ниво. Миналата година направих бенефис за националния отбор.  Дълги години бях капитан на национлния отбор (жени) и сега вече идеята ми е да се развивам като треньор. Също така съм асистент-преподавател в НСА вече пета година и въобще бъдещите ми идеи са за развитие в треньорската професия. В момента съм и треньор на националния отбор - девойки до 19 години, затова се надявам след някоя и друга година от тези момичета, които тренират в град Рудозем да има представителки в отбора, който водя аз.”