Д-р Димитър Ленков: Спешният център и хоспис биха решили нуждите на Рудозем
Д-р Димитър Ленков е завършил Медицинската академия в София през 1979 г. До 1996 г. работи в доболничната помощ в София, а от 1996 до 1998 г. е лекар в Тунис. Акушер-гинеколог с над 20-годишна практика. През 2009 г. е избран за главен секретар на Българския лекарски съюз.
Ще започна разговора в един по-широк контекст, говорейки за нуждата от реформи в здравеопазването, в момента се получава така, че плащаме все по-високи здравни осигуровки, а хората са все по-недоволни. Вие познавате системата на здравеопазването, според вас какви са основните проблеми?
Ние като организация отдавна алармираме за този проблем, но за съжаление няма чуваемост в институциите в България. Имам предвид Министерски съвет, не толкова Министерството на здравеопазването, защото сегашният министър на здравеопазването, който е бивш наш зам.-председател е наясно с проблема, така че проблемът е институционален – Министерски съвет, Народното събрание, за които здравеопазването все още не е станало приоритет номер 1, както би трябвало да бъде в една цивилизована европейска държава, членка на Европейския съюз. Министър-председателя го каза достатъчно ясно: за него приоритетите и за следващата година ще бъдат инфраструктурни проекти, магистрали и за следващата година най-голям бюджет се очертава да получи Министерството на вътрешните работи. Няма друга европейска държава, където най-големият бюджет да е за МВР. Там обикновено бюджетите са най-големи за Министерството на здравеопазването, Министерството за образованието – най-много пари се хвърлят за социални дейности, защото това касае най-пряко гражданите на една държава, страна членка на Европейския съюз.
Ако трябва да бъдем откровени, то проблемите са преди всичко финансови. Няма друга страна в Евросъюза, където обществото да заделя 3,76% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване. За сравнение ще ви кажа, че развитите държави – имам предвид Австрия, Германия, Швейцария, Франция – заделят 10 – 12% от техния брутен вътрешен продукт. Румъния заделя 6%. Нашето общество заделя 3,76% и въпреки това - някои хора веднага ще скочат да ме опонират, че не са доволни от здравеопазването – но въпреки това, българските граждани получават достатъчно добро и достъпно здравеопазване. За сравнение ще ви кажа, че в Англия, отивайки на общопрактикуващ лекар и след това, налагайки се да отидете на консултация със специалист, вие можете да чакате до 2 месеца. В България днес сутринта сте при общопрактикуващия лекар, следобяд вече може да сте на консултация със специалист и вечерта да постъпите в болница, т.е. – достъпността е много по-кратка, отколкото в другите страни. Това също трябва да се има предвид, когато гражданите критикуват.
Да, съгласен съм, че качеството на много места куца. Това, което гражданите получават като медицинска услуга, качеството много пъти не отговаря на изискванията и стандартите. Ние като организация се опитваме да се борим с тези процеси, но и ние сме хора, част от българското общество, с всичките позитиви и негативи, както във всяко едно съсловие има хора, които си вършат перфектно работата, така и такива, които не си я вършат перфектно. И бидейки част от българското общество и при нас има хора, които гледат преди всичко материалните изгоди, а не толкова да си вършат работата качествено. Нашите стремежи като професионално-съсловна организация и нашата задача е тези случаи да бъдат намалени до възможния минимум.
В обществото се водеше дебат относно услугите на личните лекари вечета и през почивните дни, които понастоящем са пренасочени към спешен център, който за гражданите на Рудозем се намира на близо 30 км. - в Смолян. Как ще го коментирате?
Тук проблемът е личностен, това не е институционален проблем. Но аз мисля, че ако се отиде на един сериозен разговор с колегите общопрактикуващи лекари в Рудозем, този проблем може да бъде изчистен както и на много други места. На много места има такива разкрити спешни центрове, с които общопрактикуващите лекари сключват договор, като тези спешни центрове получават 11-те стотинки, които министерството заплаща за всеки пациент, който е записан.
В област Смолян интензивно се дебатира относно проблемите на общинските болници, вече имаме случаи на закрити такива - какво е бъдещето за болниците в малките общини като Рудозем?
Тъй като съм имал възможност да бъда на много места в България ще кажа, че за съжаление много от представителите на общинската власт продължават да живеят с мисълта, че здравеопазването е грижа на държавата, независимо, че вече здравните заведения се делят на държавни – това са университетските и областните болници, общински и частни. За общинските лечебни заведения отговарят общините. На много места този проблем се неглижира. Слава богу, тук в Рудозем имате привилегията да имате кмет, който разбира проблема много добре – казвам ви го, защото се познаваме с кмета – разбира проблема и прави всичко възможно като представител на местната власт да запази и гарантира едно добро здравеопазване, едно достъпно здравеопазване – това, от което основно гражданите се нуждаят.
Проблемът е преди всичко по отношение на базата – на много места местната власт не дава необходимите средства, въпреки че е собственик на лечебното заведение. Не се отпускат средства, а например за поддръжката на сградния фонд се използват пари, които идват от здравната каса. Държа да подчертая, че парите от здравната каса, които се получават по клинични пътеки би трябвало да отиват само за заплащане услугите, които се оказват от персонала. Те не би трябвало да отиват за поддръжка на сградния фонд, за закупуване на нова апаратура и т.н., а за това нещо пари трябва да бъдат отпускани от Общински съвет.
Другото, което е – това е намирането на кадри. Тук на преден план излиза активността на общинската власт – да се създадат условия, за да се привлекат кадри, защото може да има прекрасна болница или прекрасно лечебно заведение, но ако няма необходимата съвременна апаратура и не се привлекат едни добри специалисти, то нищо не може да функционира – т.е. проблемът е комплексен. Трябва да се намери начин да се създадат условия за привличане на специалисти, било то и преференциални условия, защото трябва да ви кажа, че процесът на напускане на лекари извън България се увеличава непрекъснато – всяка година лекари напускат България, защото те не намират условия за реализация тук, дори и тези, които завършват сега медицина и започват професионалната си дейност.
Доколкото знам, тук в Рудозем преди години в болницата е имало едно перфектно хирургично отделение с много добри специалисти, което не е отстъпвало по качество нито на Смолян, в някои отношения дори и на Университетската болница в Пловдив. Ето това време трябва да се върне, но за да стане това нещо, трябва Общинския съвет и кмета на общината да се грижат за здравеопазването. Това трябва да бъде приоритет номер едно.
В общественото пространство се коментира болницата в Рудозем да просъществува като хоспис, възможно ли е това?
Да, това би решило един много сериозен проблем, тъй като тук населението е от застаряващ тип. Възрастните хора се нуждаят на първо място - това, което коментирахме с г-н кмета – създаването на един спешен център с необходимото оборудване, апаратура, която да оказва спешна медицинска помощ и тогава, когато един пациент не може да бъде транспортиран, било то поради атмосферни условия или за това, че той е нетранспортабилен, т.е. състоянието му не позволява да бъде транспортиран, било до Областната болница в Смолян или до Университетската болница в Пловдив, лечението му да започне качествено тук в този спешен център, след което да бъде доведен до състояние, в което да може да бъде транспортиран и лечението му да продължи във високоспециализираните заведения за болнична помощ. Оттам нататък, тъй като клиничните пътеки, които ще действат и следващата година имат определен срок, например за инсулт това е 27 дена, но на този гражданин след това му трябва долекуване. Тук е мястото и затова адмирирам това намерение на общинската власт в лицето на вашия кмет, да се отиде на един хоспис. Това са такива пациенти – след инсулти, след сърдечни заболявания, пациенти с онкологични заболявания, защото такива пациенти тежат на плещите на своите близки – един такъв пациент обикновено ангажира цялото си семейство и някой трябва да напусне работа, за да може да се грижи за него, докато ако бъде открит един такъв хоспис, това ще даде възможност на тези близки да си гледат спокойно служебните задължения, знаейки че техния близък ще бъде обгрижван, ще бъде под медицински контрол, редовно ще се прилагат медикаменти и т.н. Това е нещо, което е жизненонеобходимо и ще бъде приветствано от всички жители на община Рудозем.
Дали това не е оптималния вариант за здравни заведения в малки общини като Рудозем?
Трябва да се подходи, анализирайки състоянието типа на населението в съответната община – да се направи демографски профил на населението. Примерно ако в съответния регион населението е младо, за такъв хоспис няма място там. Там има нужда да се развие едно родилно отделение. А ако населението е застаряващо, естествено че има нужда от един такъв хоспис, а не от родилно отделение, където ще се раждат 50 – 60 новородени на година, защото икономически няма изгода да съществува такова лечебно заведение. В райони със застаряващо население хората се нуждаят от един спешен център, който да бъде снабден с модерна диагностично-лечебна апаратура, с транспорт адекватен на условията – например през зимата да има възможност да се стигне до най-отдалеченото кътче в съответната община и да се окаже спешна медицинска помощ, да се транспортира този пациент в центъра за спешна помощ, където да се започне лечебния процес и когато условията позволяват – атмосферните или състоянието на пациента, той да бъде транспортиран в съответното профилирано отделение. Гражданите нямат нужда от нищо повече, това ще им бъде напълно достатъчно.
Рудозем днес





