Д-р Незиха Хутева: „Благодарността в очите на животното и неговия стопанин ми носи най-голямо удовлетворение“

За условията на труд, за проблемите, за ежедневните предизвикателства и рискове, за екстремните ситуации, за вълнението, което не изчезва с годините … и въобще за приключението да бъдеш ветеринарен лекар в Родопите и в частност в Рудозем говори д-р Незиха Хутева.
Д-р Незиха Хутева е завършила през 2010 година Тракийски университет в Стара Загора, Ветеринарномедицински факултет. Тя е частно практикуващ ветеринарен лекар, който е отдаден на професията. Нейното мото е „Хуманната медицина лекува хората, а ветеринарната медицина лекува човечеството“
 

Защо избрахте тази професия- любов към животните, детска мечта, или нещо друго Ви насочи към ветеринарната медицина?
Още от детската градина знаех, че ще бъда лекар. Това ми беше детската мечта. Исках да бъда педиатър. А когато пораснах и дойде време да кандидатствам, се запознах с една жена  ветеринар,  която изигра важна роля в този етап от живота ми. Тя се казва Бистра Боюклийска и е от Триград. Тук беше дошла на стаж и толкова интересно ми разказа за професията си, че ме грабна. Изпитите бяха едни и същи за ветеринарна и за хуманна медицина, даже за ветеринарната изпитът беше само по биология, а за хуманната и химия. Аз ги готвех и двете, кандидатствах и за двете специалности. За ветеринарната бях приета още на първото класиране, в първата тройка бях. Реших, че това е моята съдба – щом съм приета още на първото класиране, ще се запиша. Записах се, като сама за себе си бях решила, че ако не ми хареса през първата година, следващата ще кандидатствам за хуманна медицина. Хареса ми страшно много и съм щастлива, че съдбата ме срещна с тази моя колежка. С нея поддържаме връзка и до ден днешен не пропускам да ѝ напомням колко важна роля е изиграла в живота ми, появявайки се в точния момент.

От колко време практикувате и към днешна дата за колко пациенти се грижите?
Завърших през 2010 година и вече девета година работя по специалността. Относно пациентите не си водя статистика и не бих могла да Ви отговоря с точност, но едрите животни (крави и телета) са около 300. Много намаляха, за съжаление, едрите пациенти. Но за сметка на тях се увеличиха дребните – кучета, котки, морски свинчета, папагали. Има голямо разнообразие при нас.

Кое е различното при лечението на животни?
Както Ви казах, мечтаех да бъда педиатър – както децата не могат да обяснят от какво страдат, така и нашите пациенти не могат да ни обяснят. Ние разчитаме главно на анамнезата, която ще снемем от техните стопани. Това е и хубаво, но не винаги. Понякога стопаните спестяват важни неща, като се случва и нарочно да го направят, заради техни грешки и така не можем да поставим точна диагноза. Ние трябва да направим пълен преглед. От анамнезата се насочваме коя област да изследваме по-обстойно.

Как се контактува с животни и може ли  това да е опасна мисия?
Както хората, животните също проявяват характер. Но животните са толкова мили и невинни, че няма как да им се сърдим. Защото и да направят нещо, не е умишлено. По-скоро е от страх. Има животни, при които влиза само стопанинът им и е нормално да се страхуват, когато влезе някой друг. Подходът трябва да е по-внимателен при такива животни. Имала съм и доста инциденти с животни. Явно е било заради мое невнимание, като премислям нещата отново.

Кои пациенти преобладават във Вашата практика- домашните или селскостопанските животни?
Все още са селскостопанските, но има тенденция да се изравнят в скоро време. В последните години драстично намаляха кравите, хората се отказват да отглеждат продуктивни животни. Като главна причина стопаните изтъкват ниската изкупна цена на млякото и високата цена на фуражите. И обобщават, че няма сметка.

Спомняте ли си първия пациент?
Първият ми пациент беше едно теленце, което бяха захранили твърде рано. И те, както и бебетата до втория месец трябва да са само на мляко. Стопаните го бяха захранили по-рано и разбира се закономерно беше възникнал проблем.

А бихте ли ни разказали най-запомнящия се случай във Вашата практика?
Да, това беше преди две години. Лекувах една сърничка. Обади ми се кметът на Пловдивци. Беше отишла до неговата оранжерия- нахапана от кучета, най-вероятно. Имаше много голяма рана, разкъсването беше такова, че се виждаше лопатката. Отидох на място и като видях колко е сериозно положението, я докарахме с линейката в кабинета. Направихме необходимото, зашихме раната. След това човекът я взе и в продължение на две седмици я обгрижваше, аз ходих да си я наглеждам. Когато отидох последния път- тя вече беше на крака, хранеше се. Когато свърших с прегледа, тя се обърна към мен и така ме погледна, че изтръпнах. Сякаш ми благодареше с очи. Този поглед ми се е запечатал в съзнанието. Много е хубаво, когато прочетеш благодарност в очите на животинчето, за което си се грижил.

Лекували ли сте екзотични животни?
Екзотични не. Папагали лекувам често. Ученици от училището в Елховец бяха намерили болен бухал,малък таралеж също е бил мой пациент. Папагалите тук са си домашни любимци, в последните години често се налага да лекувам представители от техния вид.

Можете ли да маркирате основните проблеми във Вашата професия, с които се сблъсквате тук в Рудозем?
Апаратурата ни е проблем. Примерно в област Смолян нямаме рентген. А като имаме пациенти с травма, ни е необходима рентгенова снимка. Без нея е трудно да се установи какъв точно е проблемът. За съжаление най-близкият рентген е в Пловдив. Другият вариант е да се молим на хуманните рентгенолози да ни снимат пациентите.
Иначе медикаменти има. Вече има много фармацевтични фирми, които произвеждат ветеринарни препарати. Имаме аптеки в Смолян. С апаратурата има проблем, макар че и ние гледаме да си купуваме по нещо. Аз наскоро си закупих ехограф и още съм в етап на разучаването му.
Иначе както при нас, така и при хуманните лекари има една особеност, която не е точно проблем. Още когато избираме тази професия, ние сме наясно, че трябва да ѝ се посветим. И съответно знаем, че личният живот трябва да отстъпи крачка назад. Трябва да сме на разположение по всяко едно време на денонощието. Лошото в нашата професия е, че няма как да си правим планове от днес за утре. И да съм направила план по часове при кои пациенти ще ходя на следващия ден, само едно обаждане за спешен случай е достатъчно, за да отмени направените по-рано планове. Прозвънявам на останалите, че се налага да изчакат, заради възникнал спешен случай с друг пациент. Така процедираме. И мисля, че стопаните влизат в положение и не се сърдят.

Грижовен стопанин ли е рудоземчанинът?
Да, мога да кажа, че рудоземчанинът е изключително грижовен стопанин. Никога не съм имала пациент, който да е страдал от недохранване. Дори е обратното - пациентите са прехранвани. Като цяло са грижовни хората, повечето се обаждат навреме. Или по-скоро има два вида стопани, в двете крайности са. Едните се обаждат прекалено рано, много загрижени са за животните. А другите изчакват прекалено много, звънят в краен случай. По отношение на средата и условията, в които се отглеждат животните, мога да кажа, че са създадени добри условия тук. Сравнявам животните тук и в полето, в Стара Загора, където съм учила. Имам наблюдение и  мога да кажа, че тук условията са много по-добри.

Какво лекувате най-често?
При едрите животни най-често мастити, храносмилателни проблеми, родилни трески, кетози. Това се дължи на факта, че животните се отглеждат оборно. Много малко животни пашуват навън. Това е проблем. И всеки път казвам на стопаните,че това е голям минус. Често ме питат защо навремето е нямало болни животни, а сега толкова често боледуват. Това е първото, което им изтъквам като причина, че не ги изкарват навън, нямат достатъчно движение, не си добавят достатъчно витамини.
При дребните животни има доста хирургически случаи в последните години.  Доста хора се научиха да довеждат за кастриране домашните любимци .

По отношение на бездомните кучета каква политика смятате, че е най-удачно да се приложи тук. В каква посока трябва да се работи?
Това е много сериозен проблем. Политиката, която мисля, че трябва да се приложи, е в посока, свързана с информационно разяснение. Преди да си вземат куче за домашен любимец, неговите стопани трябва да са наясно какво точно означава това. Много пъти си говоря със стопаните, че най-честата причина да се вземе куче е заради прищявка на дете. И според познатия сценарий животното се гледа известно време, най-честно докато е малко и като омръзне, решават да го оставят на улицата.
 А когато се вземе едно животно, това трябва да е осъзнато от всички членове на семейството, това е отговорност. Трябва да са напълно наясно какви са точно проблемите, които могат да произтекат от вземането на това решение, както и какви задължения ще имат стопаните към това животно. Мисля, че в тази насока не се прави нищо в Рудозем. Трябва да са по-информирани хората, има как да се правят такива срещи, да се информират какъв е редът за отглеждане на домашни животни. Трябва да се ваксинират и обезпаразитяват, ако не се направи това , е опасно за здравето не само на животното, но и за стопаните му. Също така трябва да се регистрират в общината, но кой следи за това, не мога да кажа.

Има ли достатъчно ветеринари в нашата община, предвид броя на животните тук? И има ли интерес към Вашата професия на местно ниво? Привлекателна ли е тя за младежите?
В момента частно практикуваща съм само аз и една колежка, която работи при мен, но е в отпуск по майчинство и доктор Янков, който ни е официален лекар в община Рудозем.
Интерес към професията има. Тази година завършват още двама колеги, други завършиха вече. Имах доста стажанти. Всички те се реализираха. Имах стажанти, които отидоха да работят по професията в Англия, в София, Пловдив. Радвам се, че се развиват. Лошото е, че не искат да остават тук. А има работа за всеки. Аз ги насърчавам. Мен не ме притеснява конкуренцията, хубаво е човек да има конкуренция, за да може да се развива. С каквото съм могла, съм помагала на всички – със съвети, с практика.

На Вас лично какво Ви носи удовлетворение в работата?
Да видя излекуван пациент, това ми носи удовлетворение. Мога да ви дам пример с родилните трески. Когато отида, кравата е легнала, в безжизнено състояние е. Аз ѝ слагам системата и след малко тя се изправя на крака. Стопаните са доволни и за мен това е най-голямото удовлетворение  - като видя благодарността в очите и на животните и на стопаните.