Да си 7-ми клас и да се класираш за национален кръг в състезание по английски език...Елица и пътят на знанието и скромността...

Елица Сиракова е ученичка от 7 клас.  Тя учи в СОУ „Св.св Кирил и Методий” град Рудозем. Тя е изключително скромно, любознателно и много умно дете. В гимназията има много такива ученици. Но в последните два месеца се случва нещо, което я прави известна.

Тя участва в състезание по английски език Spelling Bee и със знанията доказва, че е една от най-добрите в цялата страна. Гордост за родителите и за преподавателите, Елица доказа, че децата от малките населени места имат сериозен потенциал, само трябва бъдат открити талантите им. За пътя от училищния до националния кръг на състезанието, за тревогите, мечтите и надеждите, ни разказа самата тя- 14-годишната Елица от село Грамаде.

Поздравления за големия успех, Ели! Ще ни разкажеш ли как се случи така, че участва в това състезание и какъв път измина, за да стигнеш до националния кръг?

Стана съвсем случайно! Не съм предполагала, че ще стигна до тук. Дори си признавам, че в самото начало не знаех за какво става дума, защото това състезание се прави за първи път в нашето училище и наистина не бях запозната.

Попитаха ме дали искам да участвам в състезание по английски и аз се съгласих. Така се случи. В началото ни дадоха един тест и тези от нас, които щяха да съберат определен брой точки, те щяха да участват в училищния кръг на състезанието.

Няколко дни след теста аз почти бях забравила за него, мислих, че не съм се справила. Но ми казаха, че съм класирана и заедно с още шестима съученици се явихме на състезанието. Жури бяха г-жите по английски език- г-жа Башева и г-жа Чаушева. Те ни даваха думи, които ние трябваше да спелуваме. Накрая останахме само две участнички.

Дадоха поредната дума, аз я сбърках, другото момиче- Мони я спелува правилно, след това й дадоха още една дума, и с нея се справи и така. Тя беше на първо място, а аз- на второ. И двете се класирахме за регионалния кръг.

Кога беше този състезанието в Пловдив и какво се случи там?

На 20 април. Там първо се състезавахме ние, които бяхме на второ място. Бяхме около 30 човека. Чрез жребий се определи кой след кого е. Аз бях втори номер, за съжаление, в самото начало.

Там заставахме на един хикс и отново спелувахме думи, които журито изричаше на правилен английски език. Ние имахме право да поискаме превод, повторение или пример, ако не се сещахме коя е думата.

Почти всички отпаднаха и накрая отново останахме двама човека. Тогава и двамата застанахме на хикса и първо единият има възможност да спелува, ако той сбърка- другият има право да опита със същата дума.

Ти сбърка ли някоя дума?

Не, но имаше много думи, за които си мислех, че съм сгрешила. За щастие не беше така.

Какво те притесняваше?

Притеснена бях първия път като трябваше да застана на хикса, но след като казах правилно първата дума, притеснението изчезна… докато накрая не останахме само двама. Тогава вече наистина се разтревожих. Аз си знаех, че сгреша ли, момчето ще каже думата правилно и всичко свършва. Но той сгреши преди мен. Аз казах правилно думата след това ми дадоха още една и нея не сбърках и... победих.

На кого се обади първо, когато свърши състезанието?

На татко и батко. Мама е в чужбина и тя по-късно научи. Но на нея също й показах грамотите и тя много се зарадва. Семейството ми и учителите ме подкрепяха през цялото време, окуражаваха ме. Много репетиции правихме с другото момиче, даже по път за Пловдив също се изпитвахме, репетирахме, преговаряхме.

За всеки следващ кръг ни дават по десетина листа с думи. Тях репетирахме. В нашия кръг даваха от тези думи, но накрая вече дават и непознати. Особено в кръга на тези, които в училищата се бяха класирали на първо място.  И сега в София също ще дават непознати думи.

На снимките, които ни бяха изпратили от първите два кръга, се вижда, че с другото момиче държите грамоти?

Да, даваха грамоти- една за участие в състезанието и една за първо и съответно второ място. Имаме и медали. А освен това жълтите тениски от пловдивската снимка, също са подарък от състезанието. Имаше за всички участници.

Кой ти е любимият предмет?

Английски език, биология…

А трябва ли да питам какъв ти е успеха, или се подразбира?

Отличен ми е.

Двойки получавала ли си, или задавам реторичен въпрос?

Не, не съм.

Тогава кажи ми коя ти е най-слабата оценка?

Четворка, мисля…Понякога историята ме мъчи…

Усещаш ли по-различно отношение, след като се върна от състезанието в Пловдив?

Ами да, изненадах се, че всички бяха разбрали за победата и като си отидох на училище на следващия ден, всички ме поздравяваха за успеха.

А на теб лично, кое ти донесе най-голяма емоция?

Ами това, че имах възможността да се явя на такова голямо състезание и най вече това, че знанията ми бяха оценени, въпреки че съм от малко населено място. Много се радвам, че приех да участвам, защото сега имам още по-голям интерес към английския език.

Какви са ти очакванията за състезанието в София?

Мисля, че в началото бих се справила, но после на непознатите думи много се притеснявам. Но ще видим, де! Като гледах участниците в другия кръг в Пловдив с тези непознати думи наистина е доста сложно.

Бъди спокойна, Ели! Ти имаш знанията, вече имаш и опит от предишните кръгове и няма да си в непознати води. Бъди уверена! И изобщо не се притеснявай от това, че ще бъдеш в София! Знай, че ще бъдете най-добрите и ти неслучайно ще бъдеш там! Повярвай в себе си!

Благодаря за хубавите думи, ще се постарая!

На 11 май в хотел „Хилтън” в София ще се проведе националното състезание по английски език Spelling  Bee, в което ще участва и нашето момиче. Нека всички да пожелаем успех на Елица и да й стискаме палци за успешно представяне на националното състезание!