Ема Енева: Необходими са сърцати кметове, а не партийни отличници

Предизборната кампания е сериозно нещо. Човек се изправя пред избирателите с ясното съзнание да се представи пред тях, а паралелно с това да чуе и да усети тяхната болка и техните проблеми с цел да започнете заедно да ги решавате. След поредицата от срещи и разговорите с местните жители, които проведох в повечето населени места в община Рудозем, констатирах една тревожна тенденция, която на практика стои в основата на повечето проблеми на селата. В последните години се наблюдава политика на отдалечаване на общинската управа от хората в по-малките населени места, та дори и в по-големите села като Чепинци и Елховец. На хората се насажда мнението, че селските кметове са с вързани ръце. Фактът, че не разполагат със собствен бюджет, сериозно осакатява дейността на селските кметове, но по-страшното е, че част от кметовете на кметства са се превърнали предимно в партийни деятели. Тяхната кметска дейност се е превърнала основно в политическа активност и най-вече по време на избори, а през останалото време предимно гледат да са им изрядни и подредени папките в кметството. Забравили са да работят с хората, забравили са да мечтаят, изобщо нямат визия как да се развива селото през следващите 4 години. Затова и от партийна гледна точка е най-добре нищо да не искат и нищо да не се прави - тогава са отличници. В резултат на това хората в населените места са изгубили вярата и инициативата - до голяма степен е загубен общественият живец, който е трансформиран единствено в едно тъжно констатиране, че нищо не се случва.  Тази практика е изключително вредна и не води до нищо добро, а напротив, насочила е селата ни към бавна и сигурна гибел.

Убдена съм, че нещата трябва да се случват по коренно различен начин. Хората в населените места трябва да бъдат двигателят и движещият фактор, за това което ще се случва в тяхното населено място.  Всичко трябва да започва по тяхна инициатива и идея, а не да бъде спускано отгоре, без значение дали то е правилно, или нужно на селото. Защо никой не пита хората какво искат – нали  това е сред основните функции и задължения на кметовете на населените места? Те трябва да бъдат общественици, които да са проводник на проблемите и идеите на обществото, а не партийни функционери, които вършат само партийна работа и пасват на профила на партията. Така и в селата ще има обществен живoт и така там ще се случват много неща.

 Едно село дали ще процъфтява зависи от сърцатостта и инициативата на селския кмет. В едно село се случват толкова  неща, колкото са големи мечтите на хората. Но хората и кметът трябва да мечтаят заедно, да планират и да претворяват идеите в реални действия,  които ще държат селото живо. За много дейности не се изисква финансиране, изисква се кметът да е обединяваща фигура за селото, да е инициативен, да е сред хората и да търси тяхното мнение. Селският кмет трябва да е искрата и куражът на селото, той трябва да увлича хората да решават проблемите заедно, а не да е удобен на партията и да възпрепятства всяка добра идея. 

За да се случва всичко това, обаче, кметът на селото трябва да има авторитет сред хората и да може съвместно със селото да взема решения. Именно това е посоката, в която съм насочила моята дейност - кметът на селото трябва да разполага със самостоятелен бюджет и да преценява къде приоритетно да се насочат усилия. Когато едно село и неговият кмет работят със собствен бюджет, те ще го използват най-рационално и с  малко пари ще се постигне максимален ефект. Още повече, че по този начин много от малките проблеми ще се решават много по-бързо, защото няма да е необходимо да се минава през общинския кмет или Общинския съвет.

От всяка среща с избирателите човек си прави много изводи, стига да е с тази нагласа. Запознавайки се с проблемите в селата, се оформи и цялостната картината на проблемите в община Рудозем. За да се стартира решаването на един проблем,  бил той в селото, или в квартала в града, първо трябва да бъде осъзнат, анализиран и формулиран. Процесът на решаване на проблемите се изкривява, ако решенията се вземат еднолично и без да се търси мнението на широката общественост. Тогава не се решават проблемите, а кипи дейност, която генерира нови проблеми. Кметът и хората трябва да „работят” в една посока, така че волята на хората да бъде отразена в делата на кмета, тогава хората ще знаят, че някой ги е чул. Така думите, че кметът не управлява, а служи на хората, ще бъдат изпълнени със смисъл. 

Ема Енева