Хайри Шерифов: Смятам да работя за разширяването на спортната дейност в Рудозем!

Главно мюфтийство на мюсюлманите в България отличи имам на годината. Призът за 2013 година бе присъден на Хайри Шерифов.

За първи път се провежда номинация за имам на годината. Изненадан ли сте, че призът беше присъден на Вас?

Преди извесно време дочух за тази инициатива и разбрах, че са ме номинирали, но не знам кой го е направил. Стана ясно, че 7-членна комисия е разглеждала номинациите и преди дни разбрах, че са избрали мен, защото съм отговарял на критериите. Чрез районно мюфтийство бяха изпратили плакета и награда един костюм, а официалното връчване беше на церемония в Златоград. Да, може да се каже, че съм изненадан, че точно мен са избрали.

Ами в съобщението пише, че причината да изберат Вас се корени в това, че се отличавате с иновативна социална дейност?

Да, и аз смятам, че главно заради заниманията в сферата на спорта са избрали мен, а и не на последно място и заради обществено полезната работа, а именно кампаниите в помощ на бедни, сираци и болни. Освен това ние сме участвали в много кампании за събиране на средства за образование. Мисля, че три поредни години сме на първо място по събрани средства за религиозно образование. За това приносът е общ на всички колеги, но по отношение на работата в спорта, се занимавам аз и доколкото знам, по информация на главно мюфтийство никой друг колега не се занимава и със спорт. Според мен чрез присъждането на наградата на мен се цели да се стимулира работата с деца, обучението на децата на морални и чисто човешки ценности, а не само на религиозни. За никого не е тайна, че във футболния клуб заедно тренират деца и от двете религии- и християни и мюсюлмани. А чрез спорта те се учат на много неща- на дисциплина, на постоянство, на толерантност, на екипна работа, на взаимопомощ.

А как се чувствате, след като получихте този приз?

Определено изпитвам смесени чувства. От една страна съм благодарен, защото това е признание към труда ми- аз наистина полагам усилия да направя нещо полезно, но от друга страна се опасявам това по някакъв начин да не повлияе на отношенията с колегите ми. Убеден съм, че има и други, които заслужават тази награда.

Какъв е пътят на имама, след печата "осъден", който Ви беше сложен?

Ние още обжалваме, надяваме се присъдата да падне... Но досега аз не съм забелязал това да влияе на отношенията ми с хората, поне с тези, които ме познават. Но това положение не ми е приятно, със сигурност. Стремиш се да правиш добро, но ти лепват печат "осъден" и казват, че си направил нещо лошо. Нека кажат какво лошо сме сторили? Какви са тези антидемократични цели, какво е престъплението, което сме извършили? Осъдени... и след всички бъдещи постижения, пак ще се връщаме на това "осъдени". Получава се едно снемане на доверието- игнориране на водачите, които са спечелили доверието на обществото. Просто някои хора се плашат от такива като нас, които сме спечелили доверието на хората, без да се е налагало да им плащаме за това. Ние с говоренето пред хората и с делата си сме спечелили уважение, защото при нас думи и дела не се разминават. Но този печат, който ни сложиха, ще ни тежи след всяко нещо, което направим в бъдеще. Толкова шум с това дело и накрая само 2000 лв глоба. Знаете ли, че имаше хора, които още в самото начало твърдяха, че накрая ще бъдем глобени. Смятам, че това е режисирано предварително, но не мога да кажа от кого, нямаме доказателства.

Уж причината за нашия разговор беше присъдената награда, но пак се връщаме на болезнената за Вас тема?

Ами това е така, защото тази тема за нас си е на дневен ред. Защото всичко друго бихме приели, но да ни признаят за виновни за нещо, което не сме извършили и въобще не ни е минавало през ума, това не можем да приемем. Ние сме се отдали да работим за доброто на хората и в един момент да ни лепнат такъв печат...
Но ние се стремим да вървим напред. Продължаваме да си изпълняваме задълженията и да се стремим да живеем както преди. Специално в работата ни това не ни пречи. Разбира се, че ще има хора, които да се съмняват в нас, но това са такива, които и преди делото не са ни имали доверие. Няма как да сме харесвани от всички, нали?!

Как може да се снеме натрупаната обида, има ли начин?

Не знам. Поне засега държавата играе ролята на мащеха, не на майка. Но ние сме твърди и няма да се огънем и за миг. Някой ако мисли, че ще ни изплаши с такива подобни неща, няма как да стане. Най-добре ще е както се казва "с техните камъни по техните глави"- ние да ги съдим в Страсбург, за да докажем на всички, че не сме виновни.

И за какво ще се бори имам на 2013-та в бъдеще?

Приоритет и в бъдеще ще продължава да бъде работата с деца и подрастващи. Обществото ни е деградирало и от тази гледна точка трябва да се обединим много институции, за да възпитаме добродетели у младите, да ги научим на милосърдие и състрадание, а не да продължаваме да гледаме как живеят в среда, в която се насажда ксенофобия. Ето колко много примери имаме за това в отношението на сънародниците ни към бежанците.
Ще продължавам да работя за отбора и определено ще се стремя към разширяване на дейността. Имам идея да поставя основите и на друг спорт- имам регистриран клуб по тенис на маса- член на федерацията и сега с отварянето на залата имам надежда и това да се развие. Определено ще се стремя към разширяването на спортната дейност. Ще продължавам да работя и за заздравяването на връзката между хората и бога.