Интересни факти и легенди за село Пловдивци

Автор:  
Наталия Кехайова

Село Пловдивци се намира в пределите на община Рудозем. Старото име на селото е Биюк дере (Голяма река).

Първоначално селището е било разположено в местността "Искрец". Имало е две махали - Горна и Долна, като от Горната махала е минавал пряк път за махала "Леска" (намираща се в пределите на днешното село Коритата). По онова време върлувала холера и тя била безпощадна към всички жители. Легендата разказва, че е оцеляло само едно момиче, което се омъжило в Смолян. То продало имота на родителите си на двама братя от махала "Ляска". Единият брат се казвал Бормата и той се установил в махала "Балиево", а другият- Халила останал да живее в днешната Лободовска махала. И така постепенно населението се увеличавало и сега махалите наброяват шест с общ брой жители-  около 260.

В района на селото има няколко местности, които свидетелстват за миналото му. Според някои източници, в местността "Елена" е имало построен манастир или църква, носеща името на "Св. Елена". Останките от стена в този район доказват, че сграда там действително е имало. Една от легендите за това място е свързана с история за грък, който живеел в района. Неговото дете се разболяло от тежка болест и за да умилостиви бог, той построил църква.

За местността "Черквата" също се носят легенди, че е имало църква.

След 1878 година селото е под Турско робство- освобождава се през 1912 година. Районът бил беден и изтощен от войните и от чуждото влияние. Хората се препитавали с отглеждането на тютюн, който бил изкупуван на безценица. Разбира се имало и един кръг от по-заможни хора. Те се занимавали с животновъдство. Имали големи стада и през зимния сезон ги карали на паша в Беломорието. Те се връщали в началото на май- на Гергьовден, който местните наричат "Адрелес". Изпращането и посрещането на стадата било истински празник за селото. Особено пролетта, когато се връщали, планината пеела, разнасяйки звука на чановете, които умишлено закачали на всички животни, за да известят за настъпващата пролет и за завръщането на животните.

В селото е имало бакалия, в която се продавали основните хранителни продукти. Собственикът е бил известен сред населението с това, че е първият човек в селото, който си купил велосипед.

Днес жителите на Пловдивци, както и на другите населени места в Родопите, се занимават и със земеделие- освен основната си дейност, прекопават и градинките, защото това е основният източник за препитание в планината...

 

© Родопчани

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Интересни факти и легенди за село Пловдивци
16.04.2013 | 10:36
5469

Село Пловдивци се намира в пределите на община Рудозем. Старото име на селото е Биюк дере (Голяма река).

Първоначално селището е било разположено в местността "Искрец". Имало е две махали - Горна и Долна, като от Горната махала е минавал пряк път за махала "Леска" (намираща се в пределите на днешното село Коритата). По онова време върлувала холера и тя била безпощадна към всички жители. Легендата разказва, че е оцеляло само едно момиче, което се омъжило в Смолян. То продало имота на родителите си на двама братя от махала "Ляска". Единият брат се казвал Бормата и той се установил в махала "Балиево", а другият- Халила останал да живее в днешната Лободовска махала. И така постепенно населението се увеличавало и сега махалите наброяват шест с общ брой жители-  около 260.

В района на селото има няколко местности, които свидетелстват за миналото му. Според някои източници, в местността "Елена" е имало построен манастир или църква, носеща името на "Св. Елена". Останките от стена в този район доказват, че сграда там действително е имало. Една от легендите за това място е свързана с история за грък, който живеел в района. Неговото дете се разболяло от тежка болест и за да умилостиви бог, той построил църква.

За местността "Черквата" също се носят легенди, че е имало църква.

След 1878 година селото е под Турско робство- освобождава се през 1912 година. Районът бил беден и изтощен от войните и от чуждото влияние. Хората се препитавали с отглеждането на тютюн, който бил изкупуван на безценица. Разбира се имало и един кръг от по-заможни хора. Те се занимавали с животновъдство. Имали големи стада и през зимния сезон ги карали на паша в Беломорието. Те се връщали в началото на май- на Гергьовден, който местните наричат "Адрелес". Изпращането и посрещането на стадата било истински празник за селото. Особено пролетта, когато се връщали, планината пеела, разнасяйки звука на чановете, които умишлено закачали на всички животни, за да известят за настъпващата пролет и за завръщането на животните.

В селото е имало бакалия, в която се продавали основните хранителни продукти. Собственикът е бил известен сред населението с това, че е първият човек в селото, който си купил велосипед.

Днес жителите на Пловдивци, както и на другите населени места в Родопите, се занимават и със земеделие- освен основната си дейност, прекопават и градинките, защото това е основният източник за препитание в планината...

 

Наталия Кехайова
©Родопчани





Последни новини
Документален филм разчувства млади и стари в Чепинци
Една крачка по-близо до отварянето на прохода Рудозем - Ксанти
Стотици се събраха в Рудозем, за да изразаят солидарност към Палестина
Фондация "Родопски фонд за жените - ПОПРЕЛКИ" с "Червена книга на женския род в българския език" за онези, които липсват в речта, но присъстват в обществото
Фондация "Родопски фонд за жените – ПОПРЕЛКИ" представя проекта „Червена книга на женския род в българския език“
РСПБЗН Рудозем с апел: НЕ палете огън на открито!
Наше момче игра на Европейско първенство
От АПИ планират ремонт на пътя от Рудозем до границата
Моторни масла: Любопитни факти
Оригинални турски килими - тенденции в дизайна