Качамакът и неговите вариации в Родопите

Качамакът е любимо ястие на поколения родопчани. Макар че се предлага в цялата страна по механи и ресторанти, когато го ядеш в Родопите е най-вкусен.

В отделните райони на планината качамакът се приготвя по различен начин. Все по-предпочитан е качамакът в тава- наричан "Пареник" или "Кашник". Той е по-лесен за приготвяне, по-бързо става, защото като се вари в тенджерата, не трябва да се изчаква да става много гъст. Докато традиционният качамак изисква едни по-особени качества, придобити само от най-възрастните кулинари. Има си специална технология, в която влиза и най-важният инструмент- дървената пръчка, наричана "Качемарник".

Характерно за родопчани е, че прекарват почивните дни на село при баба и дядо. Тези дни са истински празник за възрастните хора, защото се виждат с децата и внуците си.

Пословични са кулинарните способности на нашите баби. Винаги, когато им отидем на гости, се връщаме преяли - бабите много ни глезят. Задължително е мястото на "Пареника" на трапезата. Той се приготвя по различен начин, в зависимост от района, предпочитанията и продуктите, с които се разполага.

Обикновено кашата, която се приготвя, се състои от сварени картофи, които се намачкват и се правят на каша, докато са още на огъня. Посолява се и след това се добавя постепенно царевично брашно, като се бърка непрекъснато. Може и без картофи, но бабите споделят, че когато има картофи, кашата не става "остра". Най-хубаво и вкусно става, когато кашата се приготвя на печка на дърва.

След като се свари кашата, се отстранява в края на печката и се слага тава на огъня, в която е поставено масло. Когато маслото се разтопи... тук вече варианти много: яйца, лук, месо, сирене... След като се избере основа, тя се запържва и върху нея се слага кашата като се разпределя равномерно по цялата повърхност на тавата. Натиска се с лъжица, като се правят кладенчета, в които се събира маслото и бульонът- излизайки от краищата на тавата. Така се образувуват кладенчета. След това по желание може да се натроши сирене и да се поръси с червен пипер.
Както и да се приготви, това си остава едно от най-вкусните родопски ястия. За много родопчани, които се намират извън пределите на планината, а вече и много често извън пределите на държавата вкусът на качамакът е вкус на носталгията към родното.