Проф. Цветан Теофанов: Ако ние, българите, познаваме по-добре исляма и не сме предубедени, не бихме имали резерви към неговото послание

Проф. Теофанов как точно се насочихте към този труд, на д-р Шюкран Вахиде – „Ислямът в съвременна Турция“, и какви бяха мотивите Ви да го преведете на български и руски? Книгата на британската изследователка Шюкран Вахиде, чието английско име всъщност е Мери Уелд, носи всички качества на приносен академичен труд.  В нея се прави задълбочен и детайлен анализ не само на живота и делото на великия турски мислител от миналия век Саид Нурси, но и се очертава  пълна картина на твърде сложен период от историята на съседна Турция.   Разглежда се епохата на преход от османската система на управление с нейните духовни традиции към републиканската конституционна демокрация, ориентирана към европейските ценности.  След векове на могъщество и развита цивилизация Османската империя започва да изостава и стига до пълен упадък, който налага огромната многонационална държава да бъде спасявана чрез радикални  революционни мерки.  Новите управници на Турция смятат, че една от причините за изостаналостта на страната е ислямската религия с нейните теолози и предприемат стъпки за изтласкването й в социалната периферия и за налагане на коренно различен светски режим.  Протича пълна и доста механична подмяна на дотогавашната консервативна действителност с нова, светска, без да се отчете огромната позитивна енергия, вложена в исляма, в неговия духовен заряд. Саид Нурси живее именно в тази епоха на преход между  двата свята.  Той вече се е утвърдил като мюсюлмански авторитет и богослов, спонтанно назован Бедиуззаман (Чудото на епохата). Спечелил си  е също славата на твърде независим в своето мислене и поведение интелектуалец от национална величина. Новите ръководители на Турция се опитват да го спечелят за своята кауза, като изхождат от неговата ентусиазирана подкрепа на конституционализма, републиканското управление и демократичните ценности. Много скоро обаче се сблъскват с мислещия, строго принципен и чувствителен човек, който отказва да служи на користни цели и интереси и да се вписва в политически схеми. Резултатът е низ от страдания, затвори, интерниране по съвсем скалъпени обвинения. Той не се пречупва, устоява. Може би най-ценното му качество е, че не е подкупен, не се блазни нито от постове, нито от материални придобивки, което го превръща в одухотворена непревземаема крепост на исляма в съвременна Турция. Той е напълно убеден в своята правота, защото осъзнава дълбоко извечната връзка между Създателя и Неговите творения, между космоса и личния живот, между хората помежду им, между тях и животните, тях и растенията и т.н. Това е едновременно и теоретично вглъбяване в първоизворите на исляма, и поетическо, сетивно усещане  за Божия свят, за неговата мъдрост и хармония. Шюкран Вахиде е уловила цялата сложност на темата Саид Нурси, който може да бъде поставян наравно с такива велики мюсюлмански дейци като Джамаладдин ал-Афгани, Мухаммад Абдо, Мухаммад Икбал. Неслучайно оригиналът на книгата е публикуван  от  такова престижно американско академично издателство като Стейт юнивърсити ъв Ню Йорк прес, а предговорът е от известния ислямовед и специалист по християнско-ислямски отношения проф. Ибрахим Абу Раби, преподавател в Хартфорд, САЩ. Понеже въпросът Ви беше за моите лични мотиви да преведа тази книга от английски, ще кажа само, че тя ме спечели със своята искреност и най-вече с това, че не само е задълбочена, но също и интересна в чисто човешки план. Преведох я първо на руски по молба на мои приятели от Турция и преводът бе публикуван. Честно казано, като взискателен към себе си филолог, не хранех особено доверие към своя руски, но в крайна сметка проектът се оказа успешен. После съвсем спонтанно реших да преведа книгата и на български, защото според мен у нас знаем твърде малко за историята на съвременна Турция, а тя е наша съседка. Каква е нуждата от подобен вид – биографично четиво и то за ислямски учен, като Саид Нурси в България, какви са посланията които споделя този труд? Да, наистина,  първият въпрос, който си зададох преди да пристъпя към превода, беше доколко днешният българин би се заинтересувал от подобно четиво. Общо взето, съвременният човек уж е глобализиран, а в същото време е твърде капсулиран, затворен в своя тесен свят – държава, специалност, професия, приятелски кръг.  Убеден съм обаче в ползата от книгата на Шюкран Вахиде. Освен че предоставя полезна информация и любопитни факти, това изследване носи особено важно за нас моралистично послание.  Ние сме свикнали и сякаш сме се примирили с мисълта за користолюбието, за да не кажа корумпирането, на съвременните политици и всякакъв род водачи.  Видни икономисти дори смятат, че сегашната икономическа криза се корени в сриването на моралните устои на обществото и на човешката личност в глобален мащаб.  Саид Нурси е блестящ пример за висок морал. Простичък, но безпощадно точен критерий за искреността на всяко послание е доколко неговият носител се облагодетелства от резултатите. Трябва да се отчита с какъв материален багаж се влиза във властта и с какъв се излиза от нея. За съжаление, мнозина у нас стават политици голи и боси и тъкмо това им печели привърженици, но не след дълго тези борци за правдата «на ползу роду» политат със собствени самолети и яхти, започват да строят къща след къща и т.н. Саид Нурси живее в крайна мизерия, но остава чист до края на живота си. Той се обявява за ненамеса на религията в политиката, за да не се покварят и опетнят чистите истини на исляма, бисерите да не потънат в кал, да не се накърни вярата на хората в най-святото. Наистина имаме болезнена и насъщна потребност от подобни личности. Не на последно място за българския читател е важно и познаването на исляма и на неговите най-видни дейци. Все пак поне десет процента от нашите сънародници са мюсюлмани, да не говорим в световен мащаб. Вие не за пръв път се занимавате с творчеството на Нурси, с какво то Ви привлече и каква е квинтесенцията на неговата философия? Ако се насочих към биографията на Саид Нурси, то е защото преди нея бях превел десетина брошури – част от обемистото многотомно творчество на Саид Нурси. Честно казано, към трудовете му пристъпих с известно предубеждение, до голяма степен и под влияние на насочена срещу него медийна пропаганда. Мислех си, че това е някакъв сектант, в краен случай поне изключително консервативен, за да не кажа назадничав, мюсюлмански догматик. За моя голяма изненада попаднах на цяла вселена от идеи, която разшири кръгозора ми, обогати ме и ми помогна дори в личен план да преодолея наслоявани с годините заблуди и съмнения, да осъзная още по-кристално ясно своето място под слънцето. Трудовете на Саид Нурси са полезни не само за мюсюлманите, но за всеки човек, който се изправя пред големите екзистенциални проблеми на битието. На този турски мислител са посветени томове с научни изследвания, но темата все още си остава някак току-що начената. Той е преди всичко тълкувател на Корана. Като преводач на Свещената книга на мюсюлманите на български ме порази ерудицията на учения в областта на кораничното знание, но в още по-голяма степен неговият усет за единството на вселената и за Корана като вселена. Накратко, светът е цялост от взаимосвързани елементи, творение на Всевишния, и неговата реалност може не само да бъде осъзната чрез разума, но и да бъде почувствана чрез сетивата и сърцето. В послеслова на книгата Вие споменавате за идеите на Нурси за диалог между християнството и исляма, бихтели разкрили този идеен аспект, и до каква степен той е приложим и имали съвременен пример за това? Няма авторитетен ислямски богослов и мислител, нито в миналото, нито днес, който да противопоставя християнството на исляма, а в още по-малка степен да атакува друговерците измежду «хората на Писанието» и да призовава към сблъсък с тях. Това не означава, че през вековете не са стигали до ожесточени научни дискусии и до враждебни действия. Християнството и ислямът имат непреодолими догматични различия, но най-напредничавите умове и дейци и от двете страни осъзнават отговорността да се води диалог между тях. Саид Нурси е убеден във възможността всички вярващи хора по света независимо от религиозната им принадлежност да се обединят, за да променят действителността към по-добро. Това не е утопия, а е напълно осъществима идея и мнозина хора работят в тази посока. Проблемите се коренят не в придържането към принципите на дадена религия, а в отклоненията от нея. Един от големите съвременни радетели за развитие на християнско-мюсюлманските отношения е ученикът на Нурси – световноизвестният мислител Фетхуллах Гюлен. Според мен той е блестящ пример за либерализъм и толерантност към християнството и неговите привърженици. Католическата църква също полага значителни усилия за засилване на взаимното разбирателство с мюсюлманския свят. Една от темите, които Нурси широко застъпва в своите творби е прочитът на вселената и човека, как трябва да разбираме това и какво ни носи този прочит? Въпросът е много сложен и предполага задълбочен отговор. Ще кажа само, че и вселената, и човекът са част от една и съща богата, неизчерпаема и безкрайна Книга, която говори за своя Автор и Създател. В наглед тъжния и мрачен свят, в който и сега живеем подобно на стотици поколения преди нас, цъфтят и дават райски плодове градини, които не забелязваме, и сияе светлина, за която сме слепи. Прочитът на вселената и на човека ни разкрива именно тази велика истина. Тя трябва да бъде разбрана с разума и почувствана със сърцето. Как мислите заложени ли са решения на съвременни проблеми в „Послания от светлина“, кои са те, и как Вие виждате тяхното прилагане в българската действителност? «Послания от светлина» са писани преди повече от половин век, но в тях са вложени отговори на въпроси, които вълнуват човечеството от древни времена насам. Какъв е смисълът на човешкия живот, каква съдба ни чака занапред, какво ни свързва с околния свят, с космоса, кои са извечните ценности, кои са опорите на обществото и на човешката личност и много други проблеми, анализирани не просто като теоретични въпроси, а почувствани, усетени и изразени с дълбините на душата. Иначе българската действителност в момента е изключително материализирана. Тя е нещо, което Нурси не би одобрил, а всъщност и западноевропеец не би я харесал. Но все пак книгите и съдбата на Саид Нурси ни показват света на идеала, на саможертвата, нещо, напълно чуждо за масовия ни сънародник. Благородните принципи са предназначени като че ли по-скоро за изговаряне, отколкото за прилагане. И все пак да не губим надежда. От дълги години работата Ви е свързана със ислямската проблематика, как мислите склонно ли е българското общество да приеме различния със неговите идеи? Българското общество е твърде разнородно и динамично, затова и големите обобщения крият риска да сгрешим. Като цяло то е консервативно и склонно да следва стереотипи. Същевременно е толерантно, особено по религиозни въпроси, доколкото не се отличава с висока степен на религиозност. Триъгълникът църква-джамия-синагога, който украсява центъра на София, е красноречиво доказателство на този безспорен факт. Отношението към исляма обаче е по-различно. Освен, че е белязано от нашето Възраждане и от историческите ни комплекси, то се формира и от актуални събития, терористични актове, свидетелства за крайно невежество и изостаналост на отделни мюсюлмани, на цели общности или държави. Сигурен съм, че ако ние, българите, познаваме по-добре исляма и не сме предубедени, не бихме имали резерви към неговото послание. genmuftibg.net