Рудник "Шахоница" - метафора на българската икономика

Автор:  
Един бивш работник от Рудник "Шахоница"
Входа на Шахоница

Споменаването на "Шахоница" (снимки) не може да не предизвиква носталгични чувства у всеки, който се е докоснал до трудовото ежедневие на рудника. Експлоатацията на рудното находище започва в далечната 1960г., когато "Минстрой" започва проучвателно-подготвителните работи и от около 1962 г. вече добива е поет от "Горубсо". Този беше най-малкият и най-отдалечен рудник от системата на тогавашното 4-то РУ на "Горубсо". Рудникът беше удобно поле за множество рационализации и внедряване на нови мощности и съоръжения. Случвало се е, разбира се, да има и неуспешни опити. Трудовите злополуки бяха сравнително по-малко от останалите рудници по усреднен показател. Много бяха и трудовите рекорди на добивните бригади. Залежите на рудника бяха и все още са с много високи показатели и сравнително висок коефициент на съдържание на сребро освен оловото, цинка и пирита. Там работеха и едни от най-добрите минни специалисти от системата на Горубсо. Имаше прекрасна кухня и майстори-готвачи, заради които от цялото рудоуправление търсеха най-малкия повод да оправдаят идване до рудника, за да се нахранят с вкусната гозба. Рудникът се отличаваше от другите по сплотеноста на сравнително по-малкия и стегнат колектив, другото специфично нещо беше, че там работеха предимно хора от Чепинското корито - от Рибница, Сопота, Грамаде, Оглед, кв. Мейково на гр. Рудозем. В Рудника работеха разбира се и много хора от цяла България - Русе, Плевен, Варна, Видин и от къде ли не. Правеше впечатление и това, че там работеха по няколко поколения от един и същи род. В годините когато социалистическата икономика започна да боксува, множество необмислени действия на редица ръководители доведоха до съсипването на рудника, тъй като като най-малък рудник "Шахоница" често беше обект на орязване на материали и трудови ресурси от страна на по-горното ръководство с цел да съхранят собствените си служби по горе, като често пъти е била подавана грешна информация на държавното управление. През годините на прехода именно по тези причини почти винаги стачките в Горубсо тръгваха именно от "Шахоница". В крайна сметка не обективната отценка, а други фактори наложиха затварянето на първия рудник в Горубсо-Рудозем, а именно най-малкият и най -незабележим, с най-малък колектив, нищо че показателите на находището говореха друго. Много хора днес с надежда слушат мълвата, че може би пак ще заработи рудник "Шахоница", но едва ли това е толкова лесно... Ще видим....

© Рудозем днес

снимка: teacher.bg снимка: teacher.bg
Рудник "Шахоница" - метафора на българската икономика
02.08.2012 | 19:39
5964

Споменаването на "Шахоница" (снимки) не може да не предизвиква носталгични чувства у всеки, който се е докоснал до трудовото ежедневие на рудника. Експлоатацията на рудното находище започва в далечната 1960г., когато "Минстрой" започва проучвателно-подготвителните работи и от около 1962 г. вече добива е поет от "Горубсо". Този беше най-малкият и най-отдалечен рудник от системата на тогавашното 4-то РУ на "Горубсо". Рудникът беше удобно поле за множество рационализации и внедряване на нови мощности и съоръжения. Случвало се е, разбира се, да има и неуспешни опити. Трудовите злополуки бяха сравнително по-малко от останалите рудници по усреднен показател. Много бяха и трудовите рекорди на добивните бригади. Залежите на рудника бяха и все още са с много високи показатели и сравнително висок коефициент на съдържание на сребро освен оловото, цинка и пирита. Там работеха и едни от най-добрите минни специалисти от системата на Горубсо. Имаше прекрасна кухня и майстори-готвачи, заради които от цялото рудоуправление търсеха най-малкия повод да оправдаят идване до рудника, за да се нахранят с вкусната гозба. Рудникът се отличаваше от другите по сплотеноста на сравнително по-малкия и стегнат колектив, другото специфично нещо беше, че там работеха предимно хора от Чепинското корито - от Рибница, Сопота, Грамаде, Оглед, кв. Мейково на гр. Рудозем. В Рудника работеха разбира се и много хора от цяла България - Русе, Плевен, Варна, Видин и от къде ли не. Правеше впечатление и това, че там работеха по няколко поколения от един и същи род. В годините когато социалистическата икономика започна да боксува, множество необмислени действия на редица ръководители доведоха до съсипването на рудника, тъй като като най-малък рудник "Шахоница" често беше обект на орязване на материали и трудови ресурси от страна на по-горното ръководство с цел да съхранят собствените си служби по горе, като често пъти е била подавана грешна информация на държавното управление. През годините на прехода именно по тези причини почти винаги стачките в Горубсо тръгваха именно от "Шахоница". В крайна сметка не обективната отценка, а други фактори наложиха затварянето на първия рудник в Горубсо-Рудозем, а именно най-малкият и най -незабележим, с най-малък колектив, нищо че показателите на находището говореха друго. Много хора днес с надежда слушат мълвата, че може би пак ще заработи рудник "Шахоница", но едва ли това е толкова лесно... Ще видим....

Един бивш работник от Рудник "Шахоница"
©Рудозем днес





Последни новини
Документален филм разчувства млади и стари в Чепинци
Една крачка по-близо до отварянето на прохода Рудозем - Ксанти
Стотици се събраха в Рудозем, за да изразаят солидарност към Палестина
Фондация "Родопски фонд за жените - ПОПРЕЛКИ" с "Червена книга на женския род в българския език" за онези, които липсват в речта, но присъстват в обществото
Фондация "Родопски фонд за жените – ПОПРЕЛКИ" представя проекта „Червена книга на женския род в българския език“
РСПБЗН Рудозем с апел: НЕ палете огън на открито!
Наше момче игра на Европейско първенство
От АПИ планират ремонт на пътя от Рудозем до границата
Моторни масла: Любопитни факти
Оригинални турски килими - тенденции в дизайна