Рудник "Шахоница" - метафора на българската икономика

Споменаването на "Шахоница" (снимки) не може да не предизвиква носталгични чувства у всеки, който се е докоснал до трудовото ежедневие на рудника. Експлоатацията на рудното находище започва в далечната 1960г., когато "Минстрой" започва проучвателно-подготвителните работи и от около 1962 г. вече добива е поет от "Горубсо". Този беше най-малкият и най-отдалечен рудник от системата на тогавашното 4-то РУ на "Горубсо". Рудникът беше удобно поле за множество рационализации и внедряване на нови мощности и съоръжения. Случвало се е, разбира се, да има и неуспешни опити. Трудовите злополуки бяха сравнително по-малко от останалите рудници по усреднен показател. Много бяха и трудовите рекорди на добивните бригади. Залежите на рудника бяха и все още са с много високи показатели и сравнително висок коефициент на съдържание на сребро освен оловото, цинка и пирита. Там работеха и едни от най-добрите минни специалисти от системата на Горубсо. Имаше прекрасна кухня и майстори-готвачи, заради които от цялото рудоуправление търсеха най-малкия повод да оправдаят идване до рудника, за да се нахранят с вкусната гозба. Рудникът се отличаваше от другите по сплотеноста на сравнително по-малкия и стегнат колектив, другото специфично нещо беше, че там работеха предимно хора от Чепинското корито - от Рибница, Сопота, Грамаде, Оглед, кв. Мейково на гр. Рудозем. В Рудника работеха разбира се и много хора от цяла България - Русе, Плевен, Варна, Видин и от къде ли не. Правеше впечатление и това, че там работеха по няколко поколения от един и същи род. В годините когато социалистическата икономика започна да боксува, множество необмислени действия на редица ръководители доведоха до съсипването на рудника, тъй като като най-малък рудник "Шахоница" често беше обект на орязване на материали и трудови ресурси от страна на по-горното ръководство с цел да съхранят собствените си служби по горе, като често пъти е била подавана грешна информация на държавното управление. През годините на прехода именно по тези причини почти винаги стачките в Горубсо тръгваха именно от "Шахоница". В крайна сметка не обективната отценка, а други фактори наложиха затварянето на първия рудник в Горубсо-Рудозем, а именно най-малкият и най -незабележим, с най-малък колектив, нищо че показателите на находището говореха друго. Много хора днес с надежда слушат мълвата, че може би пак ще заработи рудник "Шахоница", но едва ли това е толкова лесно... Ще видим....