Руснаци посторили Рудозем заради рудниците

Рудозем е било малко селце до началото на 50-те години. Става град за няколко години - строи се бясно и пред очите на хората изникват десетки сгради от съветски тип.

Рудозем е бил огромна строителна площадка години наред и по-старите сгради носят почерка на СССР.  Общо 30 са руските блокове. Наред с жилищните райони в центъра на Рудозем, по същото време се построили и кметства, читалища и Дом на културата.

От онова време е останала и номерацията, въпреки че като всеки град у нас улиците си имат имена. Улиците на Рудозем са улица Първа, Втора до Седма. Имената идват от построяването и разделението им на площадки - Първа площадка, Втора площадка и т.н. Една площадка обхваща няколко улици, дори квартал. Отделно всяка улица си има официално име, което не е много популярно сред местните. На шега на улица Пета казваме Пето авеню, усмихва се кметът Румен Пехливанов.
Рудоземци се шегуват, че Шеста площадка е кварталът на любовта. Седма пък е ново строителство и скоро ще се утвърди като квартала на богатите. Тя е на изхода на града към бъдещия пункт за Гърция.

Най-оригиналното наследство от соца в двата града е огромен диагонален надпис “Фабриката е рожба на българо-съветската дружба”, който стои и днес. Надписът е от 1953 г., освежаван е само през 1983 г., когато в Рудозем идва дипломатическият корпус, воден от Тодор Живков. Надписът не пречи на никого.
Миньорите са вземали сериозни суми за времето си. Освен големите заплати, държавата е давала допълнителни пари, тъй като градът попада в граничен район.Градът се пълни с хора от цялата страна. Със западането на рудодобива приказката свършва, бившите миньори се изнасят, а населението на Рудозем драстично намалява.

Тъгата на хората от малкото градче по миналото не означава, че в главите им дрънчи комунизъм. От първите демократични избори насам Рудозем никога не е избирал социалист за кмет.

Бил е управляван от сини кметове, веднъж от ГЕРБ, а сега - от ДПС.