Село Пловдивци - легенди и природни забележителности

Село Пловдивци е разположено в югоизточната част на Западните Родопи на два километра от гръцката граница и е едно от 22 населени места, включено в територията на община Рудозем.

Старото име на селото ни е Биюкъ-дере /Голяма река/. С указ №7 /23.05.1934 г. е преименувано на - Пловдивци.

Селото е съставено от следните махали: Бекиревска, Падискате, Балиево, Барчината, Лободовска, Хомковска и Топалска. Имената произлизат от родовете, които са ги обитавали и живеят понастоящем.

Голяма част от местностите носят имената на: хората, които са ги обработвали - Далиахметско, Режепово, Кундево, Тодоров кочор - или преобладава растението, което расте или се отглежда - Ливадие, Букан, Ворба.

По-интересните имена са свързани с легенди и предания от миналото на района ни, като: Дамузала, Елена , Изкрат, Бабина чука. 

Местност „Дамузала". Според предания и разкази на стари хора в района на местността се е намирала турска лятна резиденция. Името означава „диво прасе". Местността е в близост до стария път за Гърция. Покрай този път се намират останки от хан, използван от преминаващите към Беломорието стада и овчари.Сега от там започва еко-пътека „Пловдивци", а в самото ѝ начало е разположен комплекс „Бахами".

Местност „Елена”. В спомените си местните жители споменават за останки от укрепен манастир „ Света Елена". До средата на миналия век местността е обитавана и по настоя щем се обработват земите в района.

Местност „Изкрат”. Първото разположение на селото е било в тази местност. Имало е две махали- Долна махала /района на граничната застава/, Горни къщи /територията на стрелбището/. По време на холерна епидемия населението измира, от което произлиза и името на местността. Оцеляло е само едно момиче, което се жени в Смолян и продава имота си на двама братя от Леска /района на днешното с.Корита/, които са положили основите на сегашното с. Пловдивци.

Връх „ БабинаЧука". Легендата за тази местност е свързана с живота на една заядлива жена, която извела на паша стадото си през един топъл мартенски ден. След като напасла стадото си и изпрела къделя с вълна, тръгвайки си не пропуснала да се подиграе на баба Марта,че успяла да се възползва от хубавото време.Обръщайки се към гората се провикнала:" Марта – парта напасох си овчиците, изпредох си вълната , духни ми топъл веторчок да си ги прибера по-ранко..." Ядосала се баба Марта и вместо топъл се извил силен вятър, който запокитил жената и стадото към една скала.
Местността се намира на връх с надморска височина 1414м. и до сега се използва за прогнозиране на времето от местното население.