Шукри Халилов: Време е управляващите да свалят розовите очила!

Времето, в което живеем е изключително динамично и напрегнато. Ежедневно с е сблъскваме с проблеми от професионален, социален и битов характер.  И докато за част от проблемите трябва самостоятелно да търсим решение, за решаването на друга част има институции и хора, които са избрани да ги решават. Но какво се случва с доверието, което са им гласували хората? Наистина ли виждат настоящите грижи на хората, и  те ли са техните приоритети? Или след като са спечелили преди време доверието им, сега не са подменили приоритетите си? Проектите, които се изпълняват, решават ли проблемите им, или създават нови проблеми? Дали с реализацията им управляващите не употребяват дадената им власт за решаване собствените си  проблеми и лично облагодетелстване?

                Това са основните показатели за това как се развива общината през последните години.  Очевиден факт е, че хората все по-малко разчитат на общината да им реши ежедневните нужди. Хората започнаха сами да ремонтират пътища, сами изграждат резервоари, сами слагат пейки по спирките, сами правят чешми за обществени нужди  и  т.н.

И няма как да е другояче, защото виждаме, че проектите, които изпълнява общината, обслужват личните интереси на управляващите. Стартират ремонтите на пътищата за с. Рибница и с. Борие, а все още има села и махали, които не са и виждали асфалт. Проектите за ремонт на читалищата в същите две села текат, а хората от Равнината и кв. Възраждане имат нужда, и желаят поне да се създадат такива и там. Детската градина във Войкова лъка вече не работи, защото не отговоря на минималните стандарти за такова заведение, а не отговаря, защото никой от сегашните и предишните управляващи не се погрижи да отговаря на тях.  Вече практически нямаме и автогара. Изграждат се спортни зали и игрища, но още незавършени и проблемите вече съществуват. Бетонът се рони, вместо да се използва фракция с нужните качества, се насипва руднична баластра пълна с канцерогени и тежки метали. Не се виждат и обещаните на Празника на града 70 работни места. Но за сметка на това на хората им правят впечатление ниските заплати, които получават работниците по проектите. Правят им впечатление и  разликите между  цените по проект  на фракцията и рудничната баластра. Задават и въпроса къде потъват в крайна сметка  всички тези милиони? Прави впечатление и качеството на изградените съоръжения, които макар и незавършени вече искат ремонти, и се питат как въобще ще функционират,  ще има ли сили общината без да покачва данъците да ги поддържа. Как ще се поддържа и сегашния градски стадион, който ако не са ентусиастите от футболния клуб, ще бъде в трагично състояние? И въобще, ще има ли кой да тренира в тези съоръжения, след като ежедневно все повече наши съграждани в активна възраст напускат общината за да търсят препитание? В двете най-големи села в общината, след завършването на проектите от миналия мандат, де факто нищо съществено не се е случило. Ежегодно проектираме колектори и водопроводи, а всъщност трябва вече да имаме готов преработен проект за интегриран воден цикъл. Общината задлъжнява все повече, а досега са изхарчени десетки хиляди левове за адвокатски хонорари, все от джоба на жителите на общината. Плащахме незаконно наложени високи данъци и такси, които никой няма да върне на хората. Провеждат се срещи по населени места, на които се казва това, което управляващите искат да кажат, но не чуват гласа на хората.

Време е вече апатията, да бъде сменена с настойчивост  към управляващите, за да свалят розовите очила и да видят как живеят хората, и да започнат вече да решават не само личните си проблеми, а и обществените.