Среща с една жена на 93, или урок по каляване

Старостта учи на смирение, преди всичко заради телесната немощ. Натрупването на десетилетия влияе негативно единствено на човешката физика. Старите хора са извор на житейски опит и образец за нравственост. Особено старите родопчани. Планината все още крие в пазвата си хора, които сякаш обитават друг свят. Свят без злоба и поквара.
Именно в търсене на тези родопчани, преди известно време стартирахме рубриката „Портрети“. Това лято възобновихме търсенето. Представяме и първата ни героиня за 2019 година.

Тя се казва Незифе Юзбашиева и е от село Коритата. Родена е през 1926 година. Към настоящия момент е най-възрастният жител на рудоземското село. Посрещайки ни, тя отвори не само дома си за нас, но и душата си. Разказа епизоди от миналото си, въпреки че знаеше, че от това ще заболи…
Трагичен инцидент я лишава от баща, когато е още пеленаче на 9 месеца. Израства заедно с още петима братя и сестри. Ролята на бащината фигура в семейството се поема от един от братята ѝ. Баба Незифе си спомня отделни моменти от детството – още от малка е низала тютюн и е гледала чужди деца, по-малки от нея. Споменът от детството ѝ има неприятния аромат на бобен хляб, от който стомахът се издува, носейки лъжливо усещане за ситост. Всичките ѝ спомени носят белега на недоимъка. Със сълзи на очи разказва как като деца изпитвали радост, когато някой почине, защото тогава по традиция се раздават бонбони в памет на покойника.
Омъжва се на 22 години и ражда 6 деца. Към днешна дата има 13 внучета, 24 правнучета и 4 праправнучета.
Доста критични моменти е преживяла през годините баба Незифе.  Още преди да се омъжи, докато е работила в гората, едно дърво отнася по-голямата част от десния ѝ показалец. С благодарност споменава  един от зетьовете си, който ѝ оказва помощ, след ухапване от змия. Друг път кон я захапва и прехвърля през оградата до дома ѝ. Трески са отскачали и са ѝ пукали артерии, докато цепи дърва, та се е налагало и да я шият. Без упойка, разбира се. Толкова пъти е била на крачка от смъртта, но е оцелявала. 

Когато разказва за житейските си перипетии, тя благодари на бог, че е оцеляла и че може да се самообслужва, та поне в това отношение да не е в тежест на близките си.

Годините обаче се отразяват негативно на зрението ѝ.  С малката пенсия, която получава,  живее скромно – плаща сметки и данъци, купува лекарства. Тя  е щастлива, че има на кого да разчита – около нея са част от наследниците . Близките ѝ носят топла храна всеки ден, разсейват тишината, грижат се за нея. Радва я вниманието и съпричастността към болежките ѝ.

Обикновено възрастните хора облекчават ежедневието си чрез използване на съвременните технологии, но тя не се впечатлява от тях. Затова и телевизорът стои като непотребна вещ в съседната стая. Според 93-годишната жена живият контакт не може да се замени с непознатия глас от малкия екран. И в тази връзка признава, че с нетърпение чака настъпването на Байрямите. С широка усмивка разказва как в тези дни къщата се пълни. През останалото време всички са на работа, пръснати по градове и села и не успяват да се съберат по едно и също време. Затова и празничните дни за нея са светлите лъчи надежда в залеза на живота ѝ.

На въпроса кога са ѝ били най-хубавите години, тя с категоричност отговаря, че сега е най-хубаво, защото има всичко. „Магазините са пълни, има всичко и не трябва да ходиш в големия град , носят ти го на прага, но пак парите не достигат“ – разсъждава на глас баба Незифе.

Попитахме я каква е тайната за дълъг живот. Тя отговори, че движението през годините, физическата активност е от значение, но е само божа работа кой до колко години ще живее. Иначе дава пример, че и до днес като усети болка в гърба, се опитва да прави по-продължителни „разходки“ в коридора на къщата и това ѝ помага да преодолее неразположението.

По отношение на храненето отбелязва, че много обича картофи, както и качамак. Добавя, че не е капризна и ни припомня какъв хляб е яла като дете. „По-старите хора не отбираме ядене, докато младите понякога капризничат“- посочва бабата и добавя, че пренебрежението към храната е грях.  Както и незачитането на чуждия труд. Трябва да се уважава ръката, която е приготвила храната.

Може би един от най-ценните съвети, които получихме от нея, е по отношение на работата. По думите ѝ когато човек е активен и работи, той се чувства полезен на себе си, на близките си, а получава и средства, с които да живее. Заради всичко това трябва да се работи. Да се работи честно и почтено.  Но и трябва да има мярка. Важно е, да не се претоварва човек, да се щади, да прецени докъде са му силите.  „Ако сам не се пазиш, няма кой да ти каже стига“- добавя баба Незифе. 

На раздяла тя се изправи от леглото и ни изпрати до прага на къщата. Изпрати ни с щедри пожелания - да са ни здрави ръцете и краката, за да можем да работим и да се чувстваме полезни. И да живеем по-дълго и от нея…

В крайна сметка 93-годишната жена не можа да ни формулира  точната рецепта за дълголетие, която да приложим в нашия живот, но със съветите си ни дава вярна посока и полезен опит.