Удари последният звънец за рудоземските абитуриенти

Последният звънец за рудоземските абитуриенти удари днес точно в 12 часа.

"Дойде ли месец май, започват абитуриентските балове, а преди тях- изпращането на дванадесетокласниците от родното им училище"- с тези думи започна водещата на днешния празник.

Богата и разнообразна програма бяха подготвили по-малките ученици от гимназията. Бяха прочетени трогателни слова, а след това много песни и танци направиха празника цветен и незабравим за абитуриентите. А за тях днес беше денят за благодарност, за прошка и сбогуване. Днес беше и денят, в който те почетоха паметта на своите покойни съученици. Не бяха облечени в лъскави тоалети, а с бели тениски, на гърба на които бяха изписани имената на тези, които отсъстваха днес. С този трогателен жест засвидетелстваха обичта си към две деца, които никога няма да пораснат. Изключително мила идея, реализирана от двата класа и получила адмирациите на мнозина. Тениските се превърнаха в символ на запечатаните спомени, които паметта никога няма да изтрие от съзнанията на 12 клас.

"От утре ще сте част от света, който сами ще създадете за себе си, пряк път към който няма. Но вярвайте в себе си и не позволявайте на онова, което не знаете и което не умеете, да пречи на това, което знаете и можете"- с треперещ глас се обърна към дванадесетокласниците г-жа Чакърова- директор на училището.

"Развълнуван съм поради две прости причини: Първата е, че днес е един чудесен празник, една млада генерация тръгва в живота, който сам ще си чертае. Надявам се, вие всички, да се радвате на добро здраве, много късмет и с вашите идеи и вашите усилия да успеете във вашите си начинания; Втората причина да съм много развълнуван днес е заради вашето облекло днес, скъпи абитуриенти. Изключително оригинално и от името на всички- искам да ви поздравя за това решение. Този знак, който давате и този спомен, който, надявам се, винаги да е с вас и с всички нас"- заяви кметът Румен Пехливанов, който също беше гост на днешния празник.

Едночасовият празник премина с много усмивки и още толкова сълзи, както е било и през миналите години, както ще е винаги...